Японския художник Цюеши Осава пътешества по целия свят, събира местните дарове на природата и ги превръща в апетитни огнестрелни оръжия.

Целта на проекта е да се покаже противопоставянето на войната и насилието на здравословния начин на живот.

Цюёши Осава е роден през 1969 г.. В Токио.

Въпреки класическо си образование в столичния Националния университет за изящни изкуства и музика, художникът още от самото начало на творческата си кариера се опитва да излезе извън изолирана среда на една картина.

Той често си сътрудничи с други художници и привлича в творчески диалог зрителската аудитория.

Може би най-необичайния в света маскарад се провежда ежегодно в белгийския град Остенде  –- „Бал на мъртъв плъх.“
Преди повече от век, в далечната 1898 г.  този празник се е състоял за първи път, организиран от „Братството на мъртви плъхове“, начело с художника Джеймс Енсор.
Балът бил своеобразна почит към веселия парижки живот на Джеймс и неговите приятели. При своите обиколки в столицата на Франция компанията много време прекарвала в едноименото кабаре на площад Пигал.
Завръщайки се в родния Остенде младите хора решили да организират в своя град празник, на който могат безгрижно да се веселят и бъзикат.
Необходимото условие за участие в карнавала бил маскараден костюм. Колкото е по-необикновен, толкова по-добре.
Тази традиция се е съхранила и до сега. Днес се провеждат конкурси за най-естравагантния костюм и най-оригиналната маска. Победителят непременно получава награда.

Основно живописта на Леонардо да Винчи касае портрета.
Леонардо е смятал, че художника на платното трябва да предаде две неща: човекът и състоянието на душата му. Като никой друг той е следвал този принцип в изкуството си.
Неговото майсторство се усъвършенствало и подобрявало не толкова в усвояване на тайните на живописта, а от дълбоките размишления, изследване на човешката личност и прилагане на новите достижения в науката.
В портретите на великият художник е изобразен не просто човека, а уникална личност със своите неповторими психически особености и форми.
Леонардо се интересувал не само от прекрасните женски лица, но и от „уродствата“. Срещайки на улицата грозни или недъгави хора, той не се отвръщал от тях и не ги презирал. Леонардо изучавал „аномалиите“ на човешките тела.
Художникът често канил такива гости в дома си. Хранил ги и ги развличал. Именно така той изследвал тайните на човешката мимика.
Леонардо много харесвал лица, отличаващи се с хармонията на формите си. Това намерило израз в картините му.

Матрьошката е руска дървена играчка под формата на изрисувана кукла, в която се намират подобни на нея в по-малък размер. Вложени кукли обикновено са три или повече. Обикновено те имат яйцевидна форма състояща се от две части – долна и горна. По традиция нарисуваната кукла изобразява жена с червена забрадка и жълт шал.
През деветдесетте години на XIX век в Москва в цеха за играчки „Детско възпитание“ на А. Мамонов донесли от Япония фигурки от плешивия стар мъдрец Фукурума. Те се състояла от няколко вложени една в друга фигурки. Стругарят Василий Звьоздачкин работещ в този цех направил подобни дървени фигурки, които влизали едни в други, Художникът Сергей Малютин нарисувал върху тях момичета облечени в руски стил.
Днес матрьошки се правят в различни цехове из Русия.
За да ги направят първо подбират подходяща дървесина. Тя трябва да е по-мека. За целта вземат липа, бреза или елша. Дърветата обикновено са отсечени в началото на пролетта. Сваля се кората, но не напълно, така че по време на сушене дървесината да не се напуква. След това дървеният материал се складира и суши в продължение на няколко години в добре проветрено помещение.
Обработката на дървесината започва, когато тя не е изсъхнала, но и не е сурова. Всяка част се изработва като минава през десетки операции. Най-малката кукла, която не се отваря се прави първа. След това се пристъпва към следващата фигура, в която влиза първата. Частта с необходимата височина се обработва и се разделя на две части горна и долна. Първо се прави долната част. Издълбава се дървесината от вътрешността. Същото се прави и с горната част. Двете половинки така се изрязват, че вътре да може да се постави малката кукла и да се затворят. Този процес се повтаря и за следващите по-големи кукли. Броят на куклите може да бъде различен.
Накрая всяка кукла се покрива с лак. Окончателно се изсушава и полира, след което художникът започва да рисува. Той използва предимно маслени бои.