Това бе много страшно и мъчително време за него. Където и да попиташе му казваха, че предстоят съкращения или предприятието скоро ще бъде закрито.
Стефан крачеше обезкуражен, но стомахът не му даваше мира, червата се обаждаха, че са празни.
Без много надежда пристъпи и към този портал.
И изведнъж ….. Художникът и дизайнерът Стефан Ралчев започна работа във фирма произвеждаща часовници.
Шефът го извика и му постави първата задача:
– Трябва така да измениш дизайна на този часовник, че да върви продажбата му.
Стефан разгледа будилникът от всички страни, но не откри никакъв недостатък в него.
– А сега какво ще правя? – въздъхна дълбоко Ралчев, след като остана сам с часовника в ръка.
Мълниеносна мисъл профуча в главата му и той реши:
– Ще отида до най-близкия магазин, където продават часовници и ще чакам. Може, като видя какво харесват хората, да ми дойде идея как да променя този часовник, за да се купува.
Не беше нужно да стои дълго в магазина. Изненада се, когато забеляза, че всички купувачи без изключение, преди да купят будилник, проверяват теглото му.
Леките модели, както и будилника, който му връчиха, не вдъхваха доверие у потребителите.
Тогава Стефан запои няколко оловни слитъци в часовника и лично го занесе на шефа си.
– И къде е тук прехваленият ви дизайн? – свъси вежди началникът му.
– Нищо друго не му трябва, – каза спокойно Стефан, – този будилник вече ще се купува.
И се оказа прав.
Така Стефан Ралчев получи пожизнена пенсия от фирмата и славата на основател на едно ново направление в дизайна.