Християнин и агностик водили дебат за съществуването на Бога.
Християнина по всякакъв начин се опитвал да убеди агностика, че Бог все пак има.
След дълъг спор агностикът казал:
– Добре, нека Бог да съществува действително, но аз до днес съм живял без Него….. Значи без Бог може да се живее!
– Да се живее да, но не и да се умре!

Мериам Ибрахим по-рано е била осъдена от суданския съд на смърт за това, че е приела християнството и се е омъжила за християнин. Тя е родила дете зад стените на женския федерален затвор в Северен Хартум.
Съдът е признал 27-годишната Мериам за виновна в това, че тя, която е родена в мюсюлманско семейство, е приела християнството. Жената е заявила, че няма да се преструва на мюсюлманка, за да избегне смъртното наказание.
Според решенито на съда, Мериам трябвало да получи 100 удара и да бъде обесена. Присъдата била отложена поради нейната бременост.
Съпругът на Мериам Даниел Вани е пристигнал в Судан от САЩ, за да спаси жена си. Той сам признава, че ще му бъде много трудно да убеди властите в Судан да помилват жена му.

В един град живеел ковач. Той не вярвал в Бога, но бил много начетен и можел умело да обори аргументите на християнството. Възрастен проповедник искрено искал да доведе този човек до Христа. За тази цел, той изучил много аргументи за и против християнството и когато решил, че е достатъчно подготвен отишъл при ковача. Но ковачът бил непоколебим и само с няколко думи опровергал всичките доводи на християнина. Накрая проповедникът заплакал и казал:
– Аз нищо не мога да отвърна на твоите доводи, но много скърбя за твоята душа.
Когато християнина се прибрал в дома си, казал на жена си:
– В Божиите дела, аз съм само пречка. Но Бог ми е свидетел, че много ме боли за тази неспасена душа. Нищо не можах да докажа на ковача, той опроверга всичките ми твърдения.
След като проповедникът си отишъл, ковача се прибрал и казал на жена си:
– Днес проповедник ми каза нещо, което не можах да разбера. Той ми каза, че много скърби за моята душа. Какво означава това?
Жена му казала:
– По-добре иди и го попитай.
Когато ковачът влязъл в дома на християнина, чул го да се моли:
– О, Господи, в Твоите дела аз съм само пречка! Ти знаеш колко много ме боли, че тази душа не е спасена. Не можах да го убедя.
В този момент ковачът бил победен. Без да почука, той влязъл в стаята, където християнина се молел на колене. Ковачът извикал:
– Не, не! Ти не си пречка в Божиите дела! Мислех, че знам всички доказателства срещу християнството, но ти ми даде доказателството срещу, което не мога да устоя. Ти каза, че дълбоко съжаляваш за душата ми, моля те, помоли се за мен.
Ковачът паднал на колене до Божия служител и приел Исус Христос за свой личен Спасител.

Генерал Гордън по време на престоя си в Горен Египет се нуждаел от слуга. Той си избрал един млад мюсюлманин и му предложил да постъпи при него на работа. Мюсюлманинът отказал. Гордън попитал за причината на отказа му, на което младият човек отговорил:
– Ти ще ме направиш християнин.
Тъй като Гордън се нуждаел от добър работник, му обещал, че няма да му говори за религия и не се заинтересувал от неговия живот преди.
Когато генералът започнал да настоява за съгласието му, мюсюлманинът му казал, че се страхува да не стане християнин в резултат на това, че ще има ежедневен контакт с него.
А животът на генерала е бил по-красноречив и от проповед, дори когато не казвал и дума за религия.
Гордън бил истински пример за действен християнин. Той влияел на другите, като излъчвал новият живот подарен му от Исус Христос. Хората виждали в него изявата на живот изпълнен с любов, мир и доброта…..
Това убеждава много повече от многословието.
Приелият Христос се изпълва с жива вода, която се излива към другите във вид на любов, прошка, милост, милосърдие……
Най- убедителното доказателство за християнството е самият християнин.
Християнството без любов е фалш и лицемерие.

Ревностният проповедник на Евангелието Р. Харис веднъж бил поканен в град Атланта, щата Джорджия, да говори на лишените от свобода в един затворнически лагер. Когато затворниците били насядали, кой е на тревата на слънце, кой под дърво на сянка, един от тях отишъл на платформата за представи проповедника.
Своите думи той започнал така:
– Преди години в едно малко селце на щата Джорджия живели две момчета. Те заедно ходели на училище, заедно играели и посещавали църковните богослужения. Изведнъж едното от двете момчета престанало да посещава неделното училище  и църковните богослужения, като обяснило своето поведение с това, че смята всичко това за излишно, детска занимавка.
Другото момче продължило посещенията си в църквата, започнало да участва в църковния живот, защото виждало в това полза не само за себе си, но и за другите. Това момче, което не прекъсна посещенията на богослуженията в църквата, стана християнин и днес той ще ви говори. А това момче, което се отказа от всичко това, днес ви го представя.
Това е ярка илюстрация на живот с Христос и без Него.
Животът в Христос е истински живот. В него има пълнота от радост.
Живот без Христос е тежък живот. Колкото е по-безсъдържателен един живот, толкова той е по-тежък. Да живееш глупаво, неразумно и невъздържано означава не просто да живееш лошо, а бавно и болезнено да умираш.
Нека вашият живот да бъде с Христос и в Него.