Парка е идеално място за почивка. Езерце, чист въздух, полянки. Началото на пролетта е, но времето е топло. Планирано е храна на открито и нови запознанства.
Наоколо множество хора се разхождат с децата си.
Момченце на около три години разговаря с майка си. Гласът му е силен и емоционален.
– Мамо, аз си спомням, че и миналата година бяхме тук.
Хората наоколо наостриха уши и се загледаха в майката и детето.
– Да, – казва майката, – тук бяхме и миналата година. Странно е, че си запомнил това. Браво! Отлична памет имаш, – зарадва се майката.
– Помня, че ми събухте обувките и аз извиках.
– Да, събухме те, за да походиш малко бос по земята. А защо извика? – поинтересува се майката.
Детето със сълзи в очите каза:
– Как да не извикам? Нещо ме ужили по крак… – и момченцето отново заплака, като си спомни за този момент.
– А защо тогава не ни каза? – озадачена попита майката.
– Какво да кажа?! …… А аз тогава можех ли изобщо да говоря?

Учени от Станфордския университет са открили прилики между принципите за събиране на храна на червените жънещи мравки и алгоритъма на протокол TCP / IP, лежащ в основната на организацията на Интернет.
Информация между две точки в мрежата се изпраща като малки пакети, и когато те идват до втората точка, до първият елемент се изпраща потвърждение за получаването. Ако потвърждението дойде по-бързо, количеството на изпратените пакети от първата точка се увеличава и обратно.
Подобен принцип се наблюдава при мравките. Колкото повече събирачите на храна се връщат от даден район, толкова повече нови работнички от мравуняка отиват там.
У мравките са забелязани и други паралелни алгоритми с TCP / IP, като “ бавен старт“ и “ таймаут“.

Можем да кажем, че иранецът Аму Хаджи води необичаен живот. 80-годишният мъж през целия си съзнателен живот се е скитал в южната част на Иран и не се мил вече 60 години. От всякакъв вид водни процедури се е отказал съзнателно, обяснявайки, че ако се умие ще се разболее.
Но това не е всичко, което можеш да видиш в удивителния живот на Хаджи. Неговата любима храна е изгнили трупове на бодливи свинчета. Бродягата пуши от самоделна тръба, която пълни не с тютюн, а с екстременти на животни.
Ние, които сме свикнали с предимствата на цивилизацията, трудно можем да разберем, как Аму се чувства доволен и щастлив в живота си.
Той твърди, че неговото щастие се заключава в това, че е освободен от привързаността към предметите.

В Чикаго се е установило необичайно студено време. Замръзнала е полярната мечка на име Анана. Поради това, че животното не търпи ниска температура, било решено временно да остане в затворена камерата, където температурата варирала от плюс 10 до плюс 4 градуса по Целзий.
Според зоологическата градина, Анана не издържала на студа поради това, че храната, която приема в зоологическата градина е различна от тази към, която мечките са свикнали живеейки в дивата природа. За да издържат на студа, те натрупват слой от подкожна мазнина от яденето на трупове на тюлени и китове. В зоопарка храната съдържа по-малко тлъсто месо.
В друга зоологическа градина в Чикаго, по време на студа избягал паунът. За разлика от Анана, която намерила убежище от студа във волиерата, птица не поискала да бъда в клетка. Намерили са я на един клон, от където са се опитвали да я свалят цял час и половина. При това пауна не оцелял след бягството си, той замръзнал до смърт в резултат на силния студ.
Анормални студове са обхванали централната и северната част на САЩ. В Ню Джърси и Ню Йорк власти са обявили извънредно положение. Поради замръзване били отменени много полети, затворени са пътища, направена е корекции в графика на сухопътния транспорт.

Към азиатския слон на име Лин Ван се отнасяли с такова уважение, че му бил даден прякора „Дядо Лин“. Това е защото много е направил и дълго е живял, повече от всички слонове, които човек е знаел, цели 86 години.
Този сив и покорен гигант е оставил следа в историята на много страни. По време на Втората световна война той е прекарвал храна и оръжие на японските милитаристи в джунглите на Бирма, а през 1943 г. Лин Ван бил взет от китайците в плен.
Слонът продължил военната си служба първо в Китай, после в Тайван. На комунистите Лин не им бил даден заради обида.
През 1954 г. слонът бил пенсиониран и оставен в зоопарка Тайпе, където живее до 2003 г., когато умира.