Веднъж разговаряли тялото и мозъкът. Тялото казало назидателно:
– Тялото е като храм. Тук е чисто, светло и свещички горят.
А мозъкът изкрещял:
– Мозъкът е убиец, богохулник, атеист, звяр, идиот, луд и насилник.
Тялото иска топлина, тишина, нежност, допир на друго тяло… А мозъкът,… трудно можеш да разбереш какво иска. Той причинява болка в главата на тялото. Те биха могли да се споразумеят, но дали могат?
Все някой от тях управлява. Вследствие на това тялото напълнява, а мозъкът умира.
И когато мозъкът казва:
– Хайде да пробягаме 5 км. Тялото веднага противостои:
– Да не съм робот, глупако? Ще се нараня, това е рисковано за мен.
Но мозъкът не се дава:
– Вдигай задника си. Обувай обувките на краката си и тръгвай.
Когато тялото се подчинява на мозъка, има хармония и светлина в човека. Той е отговорен за своите желания, действия, мечти и думи. И резултата е налице. Човек трябва да слуша мозъка си и да подчинява тялото си.
Докато тялото лежи на златистия пясък, мозъкът вече е измислил тактика, за да стане тялото още по-хубаво след това.
Мозъкът настоява:
– Учи английски език.
Тялото нахално отвръща:
– По дяволите!
Мозъкът търпеливо продължава:
– Ти трябва да правиш това, което ти казвам. Аз знам защо трябва така.
Тялото негодува, а мозъкът се е насочил към решаването на проблемите.
Тялото продължава да мърмори:
– Е добре постигна своето, даже удоволствие ми достави.
Мазъкът неотстъпва:
– Не спирай до тук, продължавай. По-добре си подостри молива.
– И защо трябва да подострям молива?
– Прави, както ти казвам. Кой е тук главния?
Минала една седмица. Тялото започнало да се бунтува:
– Ти ме забрави. Всичко ме боли. Хайде да продължим после! Имам депресия. Махмурлук получих след толкова щастие.
И когато мозъкът се съгласява на това „после“, започва да проиграва и да губи властта си. Ако той е учил китайски език знае, че „после“ в превод означава никога или не се знае точно кога…
Ето така умират идеите за по-големи начинания, защото тялото обича да яде, да спи и да се занимава с глупави неща.

Някогашната Коджа дервиш Мехмед паша джамия е била наричана още Имарет джамия поради трапезарията за бедни в двора й. Тя е била една от най-старите турски сгради в София. Построена е през 1528 г. по планове на прочутия архитект Коджа Синан, еничар помак. Наричали я Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето ѝ. При земетресение минарето на джамията пада и тя е изоставена.

В двора й е имало медресе, религиозно училище. Веднага след освобождението самата джамия и медресето били превърнати в затвор.

По-късно високата крепостна стена и медресето били съборени. Обширният двор бил превърнат в парк, а джамията била преобразена по плановете на архитектите Миланов и Момчилов в християнски храм под името, което носи и днес — църква „Свети Седмочисленици“.

В град Йерусалим, над мястото на Гроба Господен, е издигнат малък параклис, с величествен храм над него. Всяка година срещу Великден там се запалва Благодатния Огън.

Той има небесен произход и в първите минути, след  появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.

Писмените исторически свидетелства, за този огън, датират още от 4 век. Няма друго чудо в историята на християнския свят, което да се проявява толкова редовно и в толкова продължителен период от време.

Церемонията по “получаването” на Благодатния Огън вероятно е най-старата.

От 4-ти век насам до наши дни, чудото се случва при спазване на една и съща литургическа последователност.

Най-ранните свидетелства за слизането на Благодатния Огън в навечерието на Възкресение Христово намираме у Григорий Нисийски, Евсевий и Силвия Аквитанска. По свидетелството на апостолите и светите отци, Светлина е осветила Божи Гроб скоро след Възкресението, и това е било видяно от апостол Петър.

Това е най-грандиозното съоръжение в Рим. Този градски площад е бил голям колкото всички изградени дотогава форуми, включително площада на Цезар и Август.
За изграждането му височината на Квилиринския хълм била намалена със 120 метра. Интериорът му със страни 150 на 120 метра бил наслан със полирани камъни.
В източната и западната му стена били врязани полукръгли ниши, служещи за събрания и разговори.
В центъра му се извисявала Улпиевата базилика, която била място за сключване на сделки. Външната й част била украсена от 50 колони, а подът й бил от мрамор.
До северният й край били построени две библиотеки, между които се извисявала колона, а зад тях имало храм посветен на Траян.

Израелски археолози са открили в Аскалон езически олтар на 2000 години. Той е открит на място, където са искали да построят болница.

Против това строителство са издигнали глас ортодоксални евреи. Те смятали, че тук се е намирало древно еврейско гробище.

Според властите, находката свидетелствува, че на това място не се намира нито един еврейски гроб.
Олтара е висок 60 см. Украсен е с глава на бик, увенчана с лавров венец.
Обикновенно такива съоръжения присъстват само в древните храмове.