Подпандопию не можа да спи цяла нощ и реши да посрещне изгрева на слънцето на покрива. В същото време си науми да провери колко точно е отбелязано времето на изгрева в неговият календар. За целта си взе часовник и лист хартия с днешна дата. На листа пишеше 5 часа и 6 минути.
Точно в посочения срок се появи първият слънчев лъч над хоризонта. Селото на Подпандопию се намира близо до Петербург. Слънцето тук не се издига високо, а се насочва под не голям ъгъл спрямо хоризонта. За това Слънцето постепено се появява зад хоризонта и изпълзява малко страни от него. Красиво зрелище.
Когато долния край на слънчевия диск се появи на хоризонта Подпандопию погледна отново часовника си. Той показваше 5 часа и 12 минути.
– Интересно, чудеше се на глас Подпандопию, – ами ако светлината се задвижи много бързо, т.е. моментално? познание, За сега тя идва до нас от Слънцето за 8 минути.
Въпрос: Кога в селото на Подпандопию ще изгрее Слънцето, ако светлината се разпространяваше моментално?
Ваш ред е да се понапънете малко и да помислите. Въпроса може да ви се струва несъществен, но такива „дребни и незначителни“ въпроси са отваряли врата към познанието.
Отговор: 5 часа и 13 минути или 5 часа 6 минути.
Коментар: Защо изгрева не става по-рано? Работата е там, че не Слънцето се върти и осветява Земята, а Земята се върти и Слънцето я залива със слънчева светлина. За колко време ще дойде до нас светлината за миг, 8 минути или 8 години това не играе съществена роля.
Най-важното е, че ние виждаме всички обекти на хоризонта по-високо, отколкото са в действителност. Това се нарича атмосферна рефракция Атмосферното пречупване е вследствие от разликите в скоростта на светлината и атмосферата. Тъй като светлината е вече разпределени моментално, пречупване няма. Това означава, че обектите в близост до хоризонта ще  „се появят“ на 35 ъглови минути. Слънцето има ъглов размер около 30 ъглови минути и ще „изплава“ на хоризонта от 5:06 до 5:12, т.е. за 6 минути. За преодоляване на допълнителните 35 минути “ загубени „, поради липсата на пречупване, трябва да се прибавят още 7 минути.
По този начин, ние виждаме изгрев в 05:06 ч. + 7 = 5:13 мин.
Ето един парадокс. Светлината се ускорява и изгрева се забавя.
Забавянето на светлина в среда се дължи на факта, че светлинните вълни вместо да преминават през срядата, се срещат с атомите й, което води до отклонения на електроните. Тези колебания на свой ред предизвикват ново излъчване. Този процес няма да забави скоростта на вълната ако електронните нямаха маса и следващата я инерция. Това означава, че  светлината емисия „избутва“ електрона, той „отмества“ за не-нулево време и води до ново излъчване като предишното.

През 1743 г. английския изобретател Джон Смийтън създал такъв пумпал, който можел да стои в хоризонтално положение дори и на кораб. Това помагало на моряците да разберат къде е хоризонта. Така те можели да установат разположението на Слънцето и звездите и се ориентирали по тях.
Новият пумпал не станал популярен, защото моряците хич не ги бивало във въртенето.
Откритието на Смийтън било предшественик на съвременния жироскоп, който днес се използва в повечето самолети и кораби.
Жироскопът на Фуко работи подобно на група от пумпали. Те балансират един върху друг и винаги стоят изправени. Това е идеално, ако искаш да следваш стабилен курс.

Понякога, вниманието, което се налага да отделям на подробностите и мисълта, че ми трябват цели часове, за да достигна това, което могат другите, ме кара да се бунтувам. Но бързо възвръщам куража си и с усмивка прогонвам разочарованието от сърцето си.
В крайна сметка, всеки, който е решил да стигне до истинското познание, трябва сам да изкачи хълма на мъчението.
След като няма павиран друм до върха, аз трябва да се катеря на зигзаг по  пътечките, които сама съм открила. Многократно се подхлъзвам, падам, стоя дълго на едно място или се движа по ръба на пропастта, губя кураж, но после  поукрепнала пъпля, напредвам по-малко, добивам смелост, ставам нетърпелива и се изкачвам по-високо.
От там съзирам разширяващия се хоризонт. Всяка борба е вече победа. Още едно усилие и достигам облаците, сините дълбини на небето, висините на моите мечти.
Знанието е сила. По-скоро, знанието е щастие, защото да притежаваш знание, дълбоко и истинско, означава да разпознаваш истината от лъжата, низостта от величието. Да опознаеш мислите и делата, белязали човешкия прогрес, означава да чувствуваш мощното сърцебиене на любовта през вековете. И ако в тези пулсации не усетиш божествения стремеж, значи наистина си глух за хармонията на живота.

Веднъж един богаташ взел малкия си син на село, за да му покаже, колко бедни могат да бъдат хората. Те прекарали един ден и една нощ в едно бедно семейство. Когато се върнали в къщи, бащата попитал сина си:
– Хареса ли ти пътешествието?
– Беше много хубаво, татко!
– Ти видя ли колко могат да бъдат бедни хората? – попитал бащата.
– Да
– И каква поука извлече от това?
Синът отговори:
– Аз видях, че ние имаме едно куче, а те имаха четири. Ние имаме басейн сред градината, а те имат залив, от който не се вижда края на водата. Ние осветяваме градината си с лампи, а на тях им светят звездите. Ние имаме голям вътрешен двор, а те целият хоризонт.
Бащата останал безмълвен. А синът продължил:
– Благодаря ти татко, че ми показа колко богати са тези хора.
Нима не е истина, че всичко зависи от гледната точка, от начина, по който гледаш на света?
Ако имаме любов, приятели, семейство, здраве, добро настроение и позитивно отношение към нещата ние получавате всичко!
Не можете да купите с нищо по-горе изброените неща. Може да придобиете всякакви въображаеми материални блага, даже да се запасите с тях за бъдеще, но ако душата ви е празна, вие нямате нищо!