Те са известни с това, че в тях обитават хиляди светулки.
Ако Бог обитава в Небесата, то Той празнува Своите  празници в карстовите пещери Вайтомо в Нова Зеландия. В противен случай, защо ще окачи там такива възхитителни неръкотворни светещи гирлянди?
А ако някой не е съгласен с това, ще попитам: Кой освен Него може да сътвори такова чудо? За Този, който е създал плеади от звезди и галактики, какво е да сътвори хиляди светещи същества?
В пещерите на Вайтомо туристи идват, за да видят….звезното небе. Именно така изглеждат таваните на пещерите изпълнени с ларвите на светулката Arachnocampa Luminosa, които според учените, светят предимно, когато са гладни. Колкото са по-гладни, толкова по-ярко светят.
Ларвите завличат насекомите в капаните си, мрежи от коприна, които предат и окачват под тавана.
Други изследователи установили, че удивителните светулки могат да минат и без насекоми, като се хранят със спорите на гъби, които не е нужно да примамват.
Освен това хиляди светещи ларви на светулки могат да „се изключат“, плашейки се от приближаващите се любопитни туристи.
Това е една прекрасна илюминация в мрака на пещерите, стремеж на крехките създания към красота и съвършенство.
Света е съвършен и той ще бъде такъв до тогава, докато в него не се намесват хората.

Учените са намерили начин да се удължи живота на организмите, чрез които хората в бъдеще ще могат да живеят  до 800, може и повече години.
Учени от университета в Северна Калифорния обявиха, че са в състояние да увеличат живота на гъбичните бактерии десетократно, и че начина, по който те са постигнали този невероятен резултат, може да се използва и при хората.
Цялата тайна се състои в премахване на два гена и намаляване на приема на калории. Учените са започнали да тестват новия метод за хора от Еквадор.
Те са създали бактерии от хлебна мая, чийто срок на живот е увеличен 10 пъти, без значителни странични ефекти.
Метод, който позволява да се постигнат важни резултати, е комбинация от генетични промени и изменение в начина на хранене. Чрез този метод, учените се приближи до това, да контролира живота и здравето на основата на всички живи системи – клетките.
Така се полага основата за препрограмиране на организма към здравословен начин на живот.

Този ефект е комично твърдение, че присъствието на някои хора може негативно да влияе на работата на уредите.
В света на науката, както и в различните родове войски е прието да се шегуват с колегите от други области. Така биолозите не изпускат възможността да се присмеят на химиците, а химиците на физиците…. Дори в рамките на една наука също присъства шеговито съперничество между  хората работещи в различни направления: едни са теоретици, други експериментират в лобораториите, а трети работят в реални условия. Но те никога не пропускат възможността да „се пошегуват“ един с друг. Една такава шега завършила с въвеждането на „Ефекта на Паули“, който може да се изкаже, горе-долу така: Присъствието на някои хора в лабораторията, може да доведе до ненадежност или излизане от строя на някои инструменти.
Лабораторно оборудване трябва да бъде точно и фино настроено, от това зависи верността на резултатите.
Волфганг Паули (1900-1958 г.) – блестящ теоретик физик и носител на Нобелова награда за 1945 г. „се прославил“ сред колегите си със своята удивителна неудачливост. Ако му се наложело да погледне за малко в лабораторията за каквото и да е, там обезателно нещо се счупвало. Погромите след Паули станали толкова често срещано явление, че колегите му измислили „Ефекта на Паули“. Разрушителната репутация на физика бързо се разпространила из научната общност.
Интересното било, че уреда се чупел или преставал да работи дори, когато Паул не го приближавал.
Доста популярен е случая, когато прецизните уреди в лабораторията на Джеймс Франк в Гьотинген без никаква причина  спрели да работят. Франк шеговито описал, това което се случило в лабораторията, в писмо до Паули в Цюрих. Паули в отговор написал на приятеля си, че по време на загадъчния инцидент, той се връщал обратно от посещение при Нилс Бор и тогава влака спрял в Гьотинген.
В друг случай решили да се пошегуват с Паули. Свързали реле прикрепено към врата, водеща към стаята, където физикът трябвало да изнесе лекция, с часовника, така че когато Паули отвори вратата, часовникът да спре. Но това не се случило, защото когато Паули дошъл релето изключило.
Разбира се, „ефектът на Паули“ в наше време може да се отнесе към научния фолклор. Но ако „не дружите“ с техниката и всичко се чупи в ръцете ви, време е да принесете полза на света и да се заемете с теоритична физика.

Малкият знаменит мармот Фил предсказал скорошното завършване на зимните студове и започването на ранна пролет.
Под бдителните погледи на хиляди любопитни хора, малкият мармот Фил излязъл от дупката си и не видели сянката му.
Според легендата, ако на пухкавото зверче се види сянката на 2 февруари на хълма Гоблерс Ноб в западната част на Пенсилвания, зимата ще продължи още шест седмици.
Но ако мармотът няма сянка, пролетта ще дойде по-рано.
Малкият знаменит мармот Фил предсказал скорошното завършване на зимните студове и започването на ранна пролет.
Под бдителните погледи на хиляди любопитни хора, малкият мармот Фил излязъл от дупката си и не видели сянката му.
Според легендата, ако на пухкавото зверче се види сянката на 2 февруари на хълма Гоблерс Ноб в западната част на Пенсилвания, зимата ще продължи още шест седмици.
Но ако мармотът няма сянка, пролетта ще дойде по-рано.

В света има не малко удивителни хора. Днес ще ви разкажа за един от тях. Това е Вернер Фройд, който е по-известен като човекът-вълк. Защо 79-годишният пенсионер  е получил такъв прякор?
Факт е, че през последните няколко десетилетия, Вернер живее близо до малкия германски град Мерциг и се грижи за глутница вълци, почити три дузини!  И те всичките го смятат Вернер за техен водач.
Всички вълци живеят на територията наречена „Вълчи парк“. Повечето от местните вълци са питомни и са закупени от различни зоопаркове и развъдници. Тук можете да видите няколко вида вълци, включително европейски, от Канада, Арктика и някои други, и за всички тях се грижат един човек – Вернер Фройд.
Как става така, че човек успява да спечели доверието на вълците и дори да стане член на стадото им? Това е станало благодарение на големия интервал от време, в който Вернер е прекарал между тях. Вече 40 години мъжът живее в непосредствена близост до вълчия стан и за това време той е завоювал доверието на горските хищници.
Вернер буквално е отгледал няколко поколения вълци. Грижил се е за тях и ги е хранил.
Вълците считат Вернер за свой водач и когато носи храната му отстъпват място и му дават възможност първи да откъсне парче месо от плячката. Понякога възрастния мъж опитва съвсем сурово месо, за това и местните го наричат човекът вълк.