На връщане минавайки през града, войници хванаха няколко хора и ги отведоха. По-късно ги подложиха на подробен разпит. Най-напред доведоха един добре охранен човек. Той беше набит, с бузи, висящи като на хамстер. Човекът изохка, когато един от войниците го издърпа напред, за да го претърси.
Генералът смръщил вежди, строго се обърна към арестувания:
– Защо няма в града деца?
– Господине, всички измряха, – изстена запитаният, – Епидемии и глад….
– О, я стига! Чак толкова лошо не е било! – обърна се генералът към него. – Като те гледам, ти все още си имаш голям корем. Защо всички деца са мъртви?
След като не отговори близкостоящият войник го удари през лицето…….
– Ти си бил отговорник по социалните грижи…
Отговорникът сведе глава.
– Ние, в подобни ситуации, даваме първо на децата да ядат. Те са бъдещето. Който пренебрегва децата, не заслужава да има бъдеще.
Отговорникът по социалните въпроси запелтечи:
– Не ме разбирайте погрешно. Ние се погрижихме за децата. Разбира се, че го направихме. Родителите получиха за всяко дете по една специална дажба.
– А тези специални дажби стигнаха ли до целта си? Или родителите са изяли това, което се е полагало на децата им? Отговори!
– Господине, аз …… аз не знам.
– Ти не знаеш? Ние намерихме цяла купчина от оглозгани детски кости в кухнята. Можеш ли да ми кажеш откъде са тези кокали?
Отговорникът наведе още повече глава.
– Кажи, да не би вие да сте изяли собствените си деца?
– Вие не знаете какво значи глад, – промърмори мъжът. – Когато червата ти започнат да къркорят, етиката и красотата стават лукс.
– Етика и красота? Та вие сте по-лоши и от животните, – разкрещя се генералът. – Махнете го от очите ми, преди да съм го разкъсал.

Преданото животно всеки ден се появява на богослуженията, където са опели стопанката му.
В италианската провинция Бриндзи 12-годишната овчарка Томи всеки ден идва в местната църква. В нея са опели стопанката му.
Когато жената била жива, Томи я съпровождал до църквата, а след това покорно чакал края на службата.
За първи път влязъл в зданието, когато погребвали стопанката му. Тогава Томи седял до ковчега и никой не вдигнал ръка да го прогони.
От тогава кучето присъствало на всички богослужения, кръщения и погребения.
Освен Томи погребаната жена имала още няколко кучета. Всички те били взети от местните жители. Всеки би взел и Томи, но той никога не се отдалечавал от църквата.
Хората хранят и уважават овчарката. Обикновено кучето си играе с децата, но щом чуе камбаната бърза към църквата.

Има такива хора, които са били бедни и бездомни, но в крайна сметка животът и се е променил и се е превърнал в източник на вдъхновение.
Ела Фиджерал е била бездомна, преди да стане „Кралица на джаза“. Тя пя за президента на САЩ Роналд Рейгън през 1981 г., след което стана световно известна.
Фиджералд страдала като дете,  била малтретирана от втория си баща и когато майка починала, тя се присъединила към местна банда, но полицията я хванала и я изпратила в училище за девойки. Но Ела избягала и била бездомна, докато не дебютирала в театъра през 1934 г.
Нейният глас бързо ѝ донесъл слава. През цялата си кариера тя е спечелила 13 награди „Грами“ и е получила златни медали от президента Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши.
Тя почина през 1996 г., но лицето ѝ се появи на пощенска марка в САЩ през 2007 г.

Вестник „New York Post“ публикувал отчет за предметите изгубени в обществения транспорт, занесени в Бюрото за загубени вещи през 2012 г. За цялата година в Бюрото са получени 24,445 предмета, които са били намерени в метрото и автобусите в Ню Йорк.
Забравените вещи включвали електронни устройства, като смартфони и миникомпютри, и диамантени пръстени, музикални инструменти, кошници за пренасяни на животни, но те били празни.
Интересното е, че е върнат чисто нов iPad, след като намерили имейл адрес на собственичката върху касовата бележка за покупката на тези предмет.
Радостта на тази жена нямала граници, тъй като тя мислила, че никога няма да намери iPad.
– Има све още много честни хора, – казала жената с благодарност.

Има много хора, натрупали толкова милиони, колкото никога не ще успеят да изразходват. Те се лакомят за още и са готови да отнемат последния лев на простоватите и безпомощните, за да задоволят тази своя жажда.

Стотици видове домашни и диви животни натрупат огромни запаси храна, но нито едно не ограбва по-слабите.

Вярно е, че катеричките, пчелите и някои птици събират, не само колкото да изкарат зимата , но го правят чрез влагане на собствен труд .

Мравката трупат големи запаси, но това еда ли ще ме подведе. Аз познавам мравката. В мен се затвърди убеждението, че между човека и животни съществува разлика, но тя не е поради наличие на разум, защото той не винаги се използва по предназначението си. Човекът е алчен и скъперник, а къде ще видиш това при животните?