Това е нещо като паралелна вселена, която се простира във всеки от нас. Тя може да се затегне или да те освободи. За нея можеш и да премълчиш или да я претвориш в буйни редове, изкласили като нива.
Когато пишете вие смело можете да разкриете своите мисли, възгледите си за живота, вашите впечатления, тайни и страхове си, скривайки ги в стихове или проза.
Писането е свобода на мисълта. То често прониква в света на мечтите, дори отвъд границите на адекватни идеи , но именно прескачането на тази граница на здравия разум и абсурда привлича.
Вие можете сами да създадете такъв свят и да го населите с хора, растения, гноми, ………
Можете да създадете идилия, която всеки момент сте способни да съсипете и да я превърнете в ад.
В този случай за вас е без значение, как ще реагират другите хора на вашето творение, но това не е, защото не цените чуждото мнение или сте егоист. И вие ще сте напълно прави.
Писането не е професия, в която трябва да следваш съветите на другите. Защото ако тръгнеш след критиците, ще загубиш свободата си да твориш, ще станеш пешка в нечии мисли.
Практикувайте това, което е в душата ви, пишете със сърцето си, не задържайте това в себе си.
И кой знае, вашето увлечение може да доведе до нещо по-голямо….

Живял някога един мъж. Той се славел със своето спокойствие и любов към всичко във света. Всяка работа, за която се захванел се получавала отлично. Уважавали го и често идвали при него за съвет.
Един ден при него дошъл съседът, който много му завиждал. Той бил горд човек.
– Имам всичко в живота, – казал съседът, – но теб те уважават повече. Според теб, аз на кого приличам?
Мъдрият човек се засмял и казал:
– Ти приличаш на слънце.
Завистливият съсед доволно се усмихнал, но на него му се искало да направи нещо лошо на този човек, за това казал:
– А ти ми приличаш на тор. Не разбирам защо идват целия град при теб?
Мъдрият човек нищо не казал, само леко се усмихнал. Това още повече ядосало съседът и той попитал:
– Защо не се обиди от думите ми? Виж ти ме нарече слънце, а аз теб тор?!
– От какво трябва да се обиждам? – казал мъдрият човек. – Който е видял в себе си слънце, той ще го вижда и в другите хора. А този който е пълен с тор, вижда в другите купища от него.

Имаш ли хора край себе си, към които се обръщаш по време на изпитание или скръб?
Те като че ли знаят точната дума, която е нужна за момента и могат да ти дадат съвет, който очакваш да получиш.
Ти изобщо не осъзнаваш, колко много им струва това умение, безбройни превързани зеещи рани и изсушаване на непрестанен поток от сълзи, съпроводени с незатихваща болка и мъка.
Ако се разровите в миналото им, ще се убедите, че те са страдали много повече от другите. Имали са възможност да наблюдават как бавно се разсуква сребърната нишка, на която е окачена свещта на живота им.
Те са виждали прекрасната чаша на радостта разбита в краката си и цялото й съдържание безвъзвратно загубено.
Стояли са при отливите и съхнещите цветя, служейки им с радост, за да станат милосърдни люде, лекари и свещеници за хората.
Както балите, идващи от далеч, съдържащи подправки, изглеждат невзрачни, но изпълват въздуха с неподправен аромат, така и страданието, което трудно се понася, скрива в себе си дисциплина, възпитание и възможности, които ни усъвършенстват, за да помагаме на другите.
Не скърби, не стискай зъби и не чакай мрачно края на страданието, но вземи всичко от преживяното, с което можеш да послужиш на това поколение, в съответствие с Божията волята.

Веднъж Здравето и Щастието за спорили. Те не могли да решат, кое от тях е по-важно.
– Аз съм по-важно!
– Защо?
– Без мен на хората им е лошо. Те все ме търсят. Все за мен говорят. Всеки иска да е щастлив.
– Но всеки иска да бъде и здрав!
– Виж за здравето малко говорят, но за щастието постоянно.
– Нима смяташ, че хората нямат нужда от здраве?
– Щастието е по-важно, без него хората не могат. Ето идва едно момче, нека да го попитаме , кое е главното, щастието или здравето.
И те се обърнали към момчето:
– Момче, кое за теб е по-важно, щастието или здравето?
– Разбира се, че щастието! – без много да се замисли казало момчето.
– А ти щастлив ли си?
– Да, аз съм щастлив!
– Ето виждаш ли! – плеснало с ръце Щастието и подскочило от радост. – Нали ти казвам щастието е по-важно от здравето.
– Кажи, момче, ти здрав ли си? –  попитало Здравето.
– Да, здрав съм!
– Късметлия! – намесила се в разговора жена, която минавала от там. – Ако имах твоето здраве и аз щях да съм щастлива.

Млади хора решили да се поразходят с лодка. Отишли при един рибар и му предложили да му заплатят, за да им даде лодката си. Лодката била голям и просторна. Когато със смехове и шеги се настанили в нея, край тях минал възрастен човек. Той погледнал лодката и им казал:
– Слизайте бързо! Лодката тече. В долната част на кормилото има дупка, в която тече вода. Въпреки, че дупката е замазана, това е направено много небрежно и водата отново ще проникне през нея. Послушайте, вие се подлагате на сериозна опасност.
Рибарят, който дал лодката на младежите, се уплашил, че те ще обърнат внимание на думите на възрастния човек и той ще загуби изгодната печалба от сделката. За това изкрещял на стареца:
– Махай се от тук! Какво обикаляш наоколо и плашиш хората! Разкарай се и си върви у дома!
След това се обърнал към младежите:
– Старецът излъга. Той е мой конкурент и иска да загубя уговорената сума с вас. Плувайте, лодката е добра.
– Разбира се, че ще плуваме, – казал един от младежите в компанията, – никаква дупка не виждам и нищо не тече.
Някой до него се обадил:
– Не е ли по-добре да огледаме лодката все пак?
В цялата компания избухнал смях, а обадилия се нарекли страхливец.
Лодката отплувала. Тя отивала все по-навътре, докато се изгубила. Възрастния човек се оказал прав, всички младежи в лодката загинали.
Бог чрез Словото Си предупреждава хората за опасността, в която се намират, но князът на този свят се стреми да приспи бдителността им. Те не се вслушват в правилния съвет, а се доверяват на изкусителя.
Живей според Божието Слово, То е единствения източник осигуряващ безопасност и спасение.