През зимата много хора се чувстват вяли и апатични, за да възвърнете своята бодрост, използвайте следните рецепти.
1. Смесете 1 чаша лимонов сок, половин чаша сок от червена боровинка и 2 супени лъжици захар. Така получената смес оставете да престои 8 часа. Пийте по 3 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене.
2. Вземете половин чаша сок от лимон и ябълка, 1 чаша сок от моркови и 2 супени лъжици захар. Смесете всичките съставки с миксер и прибавете захар на вкус. Пийте половин чаша 2 пъти на ден преди ядене.

Археолози, извършващи разкопки в гробница на мястото на неолитното селище Цзяху в централната част на Китай, са намерени три флейти направени от кухи кости на птици.
Учените предполагат, че намерената находка, доказва, че хората са музицирали в това селище доста отдавна. Точната възраст на намерените флейти е неизвестен.
Според археолозите, водещи разкопките, откритите флейти до момента, са най-старите седем степенни музикални инструменти, намерени до сега.

Поредното богослужение свърши и хората излязоха от църквата. Събираха се на групи, беседваха, търсеха помощ за проблемите си или се запознаваха с някой новодошъл.
Един мъж се приближи до свещеника, отговарящ за църквата и се оплака:
– Разбирате ли, в тази църква, никой не ми обръща внимание.
Свещеникът го погледна и каза:
– Извинявайте, бях се замислил за нещо…..Та какво искахте да кажете?

Болката беше притъпила сетивата ѝ. Златка знаеше, че край нея се движат хора в бели престилки, готови всеки момент да ѝ окажат помощ.

– Добре, вече сме готови, – чуваше тя окуражителе глас край себе си.  – Още едно напъване….браво, много добре, ето главичката се показва. Почини малко. Давай отново…хайде, точно така, браво, така….

Настана тишина. Болката изчезна. Златка отново различи очертанията на стаята. Симо, мъжът ѝ, се усмихваше. По лицето му се стичаха сълзи.

Чу се плач, остър, победоносен вик на новороденото. И тогава заваляха поздравления:

– Браво! Честито!….

До нея долетя глас:

– Три килограма и осемстотин грама, и цели 52 сантиметра. Каква е красавица само, – това беше гласът на медицинската сестра, която седеше през цялото време до нея, окуражаваше я, вдъхваше и увереност.

Симо целуна жена си и главичката на бебето, след това каза очарован:

– Обичам те!…- Задавен от сълзи прибави. – Много те обичам!

– Започвайте от сега да стягате сватбата, – пошегува се акушерката.

– Каква сватба? – недоумяваше Златка.

Но когато ѝ подадоха бебето тя трепна:

– Момиченце! Защо никой не ми каза?

Златка погледна мъжа си:

– Симо, разбра ли че е момиченце?

– Да, знам, – усмихваше ѝ се той.

– Нали …. нямаш нищо против, че не е момченце?

– Не, разбира се!

Той се бе привел към бебето, усмихваше му се и го галеше по бузката.

– Невероятна красавица е! Не мога да повярвам, – възторжено каза мъжът ѝ.- Да имам нещо против ли? Че защо? Момичетата са много по-забавни.

Златка погледна бебето и то я погледна. В този момент любовта сграбчи сърцето ѝ и го преобрази. Галеше малката главица на дъщеря си, гледаше малките ѝ пръсчета обвили показалеца ѝ и целия свят се промени.

Васко се прибираше в къщи, връщаше се от работа. В автобуса беше препълнено и хората се бяха наблъскали един до друг. беше задушно и неприярно. Всеки се бе отнесъл в мислите към своите си работи.

Едно момиче нервно говореше по телефона:

– Днес ми върви всичко наопаки! Целият ми живот е такъв…. Вече съм на 19, а нямам свестен приятел….. През декември ще направя 20, а нямам още кола. Дори и свой дом нямам, живея още при родителите си. …..Навярно си мислиш, че съм някаква идиотка. Дори нямам любим. Запознавах се, търсех…. Имам чувството, че съм някакъв изрод. Толкова ми се иска някой да дойде и сам да предложи да се запознаем. Какво да не би да хапя?

Изглежда батерията ѝ свърши и тя нервно хвърли телефона си в чантата. Васко, не знам по каква причина, но поиска да повдигне малко настроението на това момиче. Той дори не знаеше какво да ѝ каже. Накрая се престраши, приближи до нея и ѝ се усмихна.

– Извинете! Мога ли да се запозная с вас? Момичето го погледна намръщено и изкрещя: – Махни се от мен, идиот такъв!

Васко вдигна рамене, премина напред към вратата и слезе на спирката. „Странно момиче, – помисли си Васко, – дори не знае какво иска“.