Уелски учени открили неочаквани свойства на благородния метал, който по-рано бе считан за малко използваем за нуждите на химията, поради  инертността си.
Изследователи открили огромния потенциал на златото за ускорение и оптимизиране на химическите процеси в промишлен мащаб.
Благодарение на новооткритите си свойства, златото ефективно може да се използва при производство на пластмаса или слънчева енергия. Благородният метал може да действа като катализатор. Поради изключително дълготрайно действие и висока реактивност, при провеждането на експериментите учените е трябвало да вземат диелектрическа стълба.
Наночастици от злато, състоящи се от няколко стотин атома не само променят цвета си, но също така се превръщат в извънредно реактивни.
Проучванията показали високата ефективност на златните наночастици в различни химични и биологични процеси. Златото се оказало по-бърз, достъпен и енергетически благоприятен катализатор дори и от по-известни.
Обикновено в такива реакции в промишлен мащаб се използват катализатори, които съдържат живак, което причинява големи щети на околната среда и дори на човешкото здраве.
Златото според уелските учени е една жизнеспособна алтернатива на живачните катализатори.
Колкото повече научаваме за благородният метал, толкова по-добре разбираме, че не го оценяваме според истинското му достойнство. Златото има уникален потенциал за бъдещето на индустрията и на химическата промишленост.

Сътрудниците на компанията Store Dot базирайки се на нанотехнологиите са създали батерия, която се зарежда за половин минута. Поради своя обем, тя не е подходяща за съвременните изящни смартфони.
Изобретението ще се появи на пазара през 2016 г.
Батерийката е направена от биологини структури.
Директорът на компанията Дорон Мейерсдорф твърди, че са използвани най-новите достижения на физиката и химията. В слуая са подходили нетрадиционо спрямо мобилните устройства.
По-рано изследовтели са използвали биологини структури в чиповете памет, в резултат на което рязко е пораснала скоростта на работа при смартфоните.
Пептидни чипове въвеждт запис на информация три пъти по-бързо в сравнение с конвенционалните устройства. За да се напрявят разноцветни варианти за смартфоните е потрябвало оборудване за оцветяване.
За изобретението миналата година са изразходвани 6 милиона долара. Цената на батерийката е около 30 долара.
Може би новото изобретение да се появи на пазара под егидата на „Samsung“, внесла значителен принос за разработката.

Група учени начело с биогеохимикът  от Калифорнийския университет Ръвърсайд проверили популярната хипотеза за палеоокеанската химия и доказали, че тя не е вярна.
Изследването на вкаменелостите показало, че еукариотите – едноклетъчни и многоклетъчни организми с по-сложни клетъчни структури, в сравнение с прокариотите, като бактериите демонстрирали ограничено морфологично и функционално разнообразие, което се е наблюдавало много години назад.
Много учени са свързвали забавянето на диверсификацията и разпространението на еукариотите, с много ниските нива на следи от метален цинк в морската вода.
Що се отнася до хората, цинкът е важен за възникване на много основни клетъчни процеси. Свързаните с цинка протеини, са разположени предимно в ядрото на клетките и са въвлечени в регулирането на генната транскрипция.
След анализиране на проби от морски шисти открили, че нивото на цинка в морската вода по време на Протерозоя е било такова, каквото е днес.

Дъждовната и снежната вода не съдържа нежелателни примеси. Лошото е, че и да идеш на хиляди километри далеч от градовете. не винаги можем да открием напълно чиста такава вода.
Дъждовната и снежната вода носят облекчения на много болести. Учените, изучавайки този вид вода, забелязали, че животни употребяващи я стават по-устойчиви на инфекции. Семената полети при засаждане с нея дават по-добра реколта. А хора употребяващи дъждовна или снежна вода имат здрава сърдечно-съдова система. Известно е, че при температурна на топлокръвните организми, част от водата остава във състояние на „лед“. Тази част от водата според учените се явява „матрица на живота“, без която е невъзможен живота. Нейното присъствие дава необходимия тласък за биофизичните и биохимични реакции в човека.
Няма да се впускаме в „теоретичната полза“, а ще се облегнем на твърдението: „Пийте снежна и дъждовна вода и ще останете по-млади“.
Но къде можем да намерим такава вода?
Може да отидете в аптеката, да си купите дестилирана вода и да я сложите в хладилника. След известно време изваждате получения се лед и го оставяте да се разтопи на стайна температура. Но трябва ли винаги да ходим до магазина, за да си купим  вода?
Това можем да направим и с водата, която използваме в домашни условия.
В емайлиран съд наливаме вода и го оставяме в хладилника. След 4-5 часа взимаме образувалия се лед. В него са се концентрирали молекулите на „тежката“ вода, които замръзват при температура +3,8. Останалата вода поставяме обратно в хладилника. Ако 2/3 от водата е замръзнала, останалата част изливаме във мивката, защото тя съдържа нежелателна „химия“ за човека.
Разтопяваме леда при стайна температура и го пием през целия ден. Пиейки всяка глътка, ще си мислим, че такава вода пият столетниците.
С тази чудна вода може да се готви храна и запарва чай. Може да я използвате за миене и поливане на засадените семена.
Лекарите казват, че използването й понижава холестерола в кръвта, разрушава образуваните съсиреци и повишава обмяната на веществата. За хора, които искат да отслабнат, тя е необходима тъй като помага за намаляване на природната пълнота.

Мери Кингсли е била невероятна жена от Векторианаската епоха. Тя заменя скучния живот в Англия с увлекателно пътешествие в Западна Африка.
На една от малкото й фотографии можете да видите Мери, като слабичка, изпълнена с достойнство дама, с гордо вдигната глава и решителен поглед.
Нейният баща бил частен лекар и много пътешествал по света. Докато лекувал, той се запознавал с етнографията на местните. Бил добър познавач на природата.  От неговите разкази за пътешествията, Мери била във възторг и в нея се пробудил копнеж да пътува. Опитвайки се да бъде полезна на баща си, девойката се ровела в книги по история, географски открития, химия, зоология и медицина.
След смъртта на родителите си тя решава да се отправи към Африка, за да се запознае с живота и местните нрави на племената. От книгите тя е почерпила много знания за природата и обществото, а сега на практика искала да опознае света, отличаващ се от нейното обкръжение.
И накрая, тя отплувала далеч от дома си, с голям водоустойчив куфари пълни с одеяла, обувки, книги и множество други неща, който не се побирали в дамската й чантичка. През целият си път си задавала въпроса, защо товарните кораби плаващи покрай бреговете на Западна Африка, не продават билети за връщане и защо в разговорника, който и връчили, първата фраза била: “Помощ, потъвам“.
При изследванията си в Африка тя се представяла за търговец или че издирва изчезналия си съпруг. За сметка на тези малки хитрости, тя могла да обясни посещението си там, където неправилно биха изтълкували пребиваването на бяла жена.
По време на пътуванията си Мери Кингсли събрала колекция от неизвестни образци на насекоми и риби. Изследвала екваториалният район на река Огооуе. Проникнала в джунглата където се срещнала с канибали. Изкачила планината Камерун. Тя била една от първите, които изучила и описала изкуствата, занаятите и начина на живот на местните африкански племена, с който се срещнала.
Когато се завърнала в Англия Мери Кингсли четяла лекции и написала редица книги, в които се опитвала да запознае англичаните с живота на кореното население на Западна Африка. С надежда, че британската империя ще може да подобри живота на черния континент.