Английският химик Робърт Чезбро през 1859 г. забелязах, че много от работниците на нефтената промишленост се оплакват от вещество, които се натрупват в тръбите на маслените помпи.
Чезбро веднага взел проба и започнал да експериментира.
Оказало се, че нефтеното желе напълно лекува рани и порязвания.
Химикът го нарекъл „вазелин“, от немски »Wasser» – вода и гръцки «Elaion» – масло.
Обхватът за прилагането на вазелин по това време е бил широк, от почистване на килими до очистване на носа.
Роберт Чезбро толкова вярвал в чудодейната сила на вазелина, че през целия си живот той изяждал по една супена лъжица на ден от него. Самият той е починал на 96 години.

За да няма гонения над евреите, те трябва да имат своя държава
Преди да избухне Първата световна война, съюзниците Англия, Русия, Франция и Италия планират поделянето на огромната по онова време Турска импе-
рия. Англия взима и Палестина.
Във връзка с войната Англия изпитва остра нужда от ацетон – материал, необходим за производството на взривни вещества. Еврейският учен-химик д-р Хаим Вайцман, живеещ в Англия, разработва метод за получаването му, без да са нужни суровини от чужбина.
Придобил авторитет в английските политически среди, Вайцман предлага проект на английския кабинет, в който се настоява Великобритания да  “ признаване Палестина за  родна земя на еврейския народ”.
На 2.XI.1917 г. английското правителство излиза с декларация, която остава в историята като “Балфурова декларация” – по името на въшния министър Балфур,
който я оповестява. В нея се признава правото на еврейския народ на национално възраждане в някогашната му родина:
”Правителството на Негово Величество се отнася благосклонно към възстановяването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще по-
ложи всички усилия да облекчи постигането на тази цел…”, –  се казва в декларацията.
През 1918 г. англичаните отвоюват Палестина от Турската империя. Започва масова емиграция на евреи от цял свят към освободената територия. Пустеещите полета започват да се обработват и напояват. Залесяват се десетки хиляди декари с гори, лозя, градини с портокали, лимони, маслини, смокини. Започва развитие на промишлеността.
“И Аз ще върна от плен людете си Израиля; те
ще съградят запустелите градове и ще ги населят,
ще насадят лози и ще пият виното им; и ще напра-
вят градини и ще ядат плода им” (Амос 9:14). “Ще
направя и да се населят градовете и запустелите
места ще се съградят. Опустошената земя ще се об-
работи, макар да е била пуста пред очите на всеко-
го, който минаваше” ( Иезекийл 36:33)..

Това е немски порцелан, който се е правел в най-старата в Европа фабрика за порцелан в град Майсен.
Историята за откриването на порцелана прилича на сюжет за авантюристичен роман. В края на 17 век и началото на 18 век изделията направени от китайски и японски порцелан се оценявали в злато. Много европейски майстори са се опитвали да разгадаят тайната на порцелана, но безуспешно.
В началото на 18 век саксонския курфюрст Фридрих Август, познат в Европа, като Август Силния, в съюз с руския цар Петър I водил разорителна война с шведския крал Карл XII. Той отчаяно се нуждаел от пари. Затова извикал в Саксония немския химик Йохан Бетгер, който му обещал да открие философския камък и алхимически начин за правене на пари.
В своите експерименти, Бетгер открили начин за синтероване на керамичната маса.  Първите бетгеровски изделия се правели от обикновена глина и имали кафяв цвят.  Бетгер изкусно подражавал на китайските и японските форми в изделията.
През 1709 г. Бетгер заедно с физика Е. Чирнхауз открили тайната на каолина, основа на белия порцелан. Оценявайки резултатите на Бетгер, Август Силния през 1710 г. основал близо до Дрезден Майсенската фабрика.
Самият Бетгер, бил държан в изолация. Той се опитал да избяга от Саксония и бил отровен по заповед на курфюрста.