Американският химик Ерик Блок е успял да получи от лука в лабораторни условия летливо вещество, което предизвиква сълзите. Оказало, че това вещество е доста неустойчиво и то може да се отдели само, когато е замръзнало.
Веществото нарекли „лактриматор“, от латински lacrima – сълза.
Механизмът на въздействие на веществото върху окото на човека се заключава в това, че когато то попадне в течност, в случая течността на окото, то образува сярна киселина, която дразни очите.
За да не дразни окото, веществото предварително трябва да се разтвори в течност. Например, ако замаразите лука преди очистването му или сложите във вода лука и ножа, с който ще режете, няма нищо да подразни очите ви.
Ето ви и още един необичаен способ. Когато чистите или режете лук, дъвчете дъвка или бучка захар, резултатът е същия. Защо работи този начин и как спира лютенето, до сега никой не е могъл да обясни.

Американски химици са успели да върнат сварено яйце в първоначалния му вид. За да разцепят протеините и да ги върнат в течно състояние, учените са му въздействали с карбамид, а след това са събрали отделните фрагменти в едно с помощта на специална апаратура.
При варене на яйце става денатурация на протеините или вътрешно молекулно прегрупиране на молекулите. Вътрешната структура на веществата се нарушава, а частиците на протеините се събират в много по-големи части, за това белтъкът става бял и твърд. Учените твърдят, че този процес е обратим.
Химиците са варили яйце 20 минути при температура 90 градуса Целзий. След това към протеините прибавили карбамид, който върнал яйцето в течното му състояние, само че на парчета. Въпреки това фрагментите на протеините на този етап все още оставали свързани един с друг. За крайното им превръщане учените поставили веществото във устройство, в което се ускоряват течностите. След лек натиск в апарата се възстановява оригиналната структура на протеините.
Дали яйцето след тези процедури е подходящо за консумация от човека, учените не са съобщили.
Според химиците бързото и евтино възвръщане на първоначалната структура на протеините може да помогне в биотехнологичната промишленост. Новият метод ще доведе до намаляване на разходите за противоракови лекарства. Тази технология добре ще се пригоди и при производството на сирене.

Група от химици от Унниверситета в Хюстън са разработили молекула, която спонтанно се събира в лека конструкция и има микроскопични пори.
Тъй като въглероден диоксид е най-големият проблем, няколко други съединения, са стотици и хиляди пъти по-мощни в своя парников ефект на единица маса. Тези съединения включват фреони, които се използват като охлаждащи течности и общи флуоровъглероди. Те са стабилни органични съединения, в които един или повече водородни атоми са заместени с флуорни атоми.
Групата учени е открила малка молекула на основата на флуора, която образува структура с много малки пори, около 1.6 пм в диаметър. Те са разработили молекула, която самостоятелно се събира в структура, способна да хване парниковите двойки, 75 на сто от теглото им. Тази молекула може да се използва за улавяне на фреони в хладилните системи.
Порести материали с аналогични размери са били направени и при предишните изследвания, но те били тежки и поради наличието на метали, са били чувствителни към водата.
Предимството на новия материал е, че той е устойчив на вода и се състои от индивидуални молекули, които се задържат заедно с помощта на слаби взаимодействия. Последното свойство ги прави по-леки. Освен това, молекулата е устойчива на температура от 280 градуса по Целзий.

P { margin-bottom: 0.21cm; }

Томас Мидгли е отговорен за изобретяването на оловния бензин, които той създава за „General Motors“. Днес такъв бензин не се прави, защото е токсичен.

Само през първата година на производството му десетки работници умрели, а много повече от тях се разболели тежко.

Това не се харесало на компанията, не толкова за това, че хората умирали, а защото спадали темповете на производството й. Така в името да добрата стара американска ефективност, построили нов завод.

Следващите месеци се появили нови жертви на отравяне с олово. Те получавали халюцинации, а някои от тях се побърквали. И отново имало пет смъртни случая.

През цялото това време, Мидгли направил, може би само едно разумно нещо. На пресконференцията, той измил ръцете си в разтвор на олово, който се добавял към бензина, и в рамките на няколко минути вдишвал изпарения от горивото, за да докаже неговата безопасност. Така, благодарение на Томас Мидгли, токсичните газове тровели въздуха още няколко десетилетия.

По- късно „General Motors“ казал на Мидгли че търсят нов химикал за използване в хладилните системи и той им предложил хлорфлуорвъглеводороди.

Десетилетия по-късно, след смъртта на химика, светът научи, че тези вещества се направили дупка в озоновия слой.

Между другото, злополучния оловен бензин бил забранен чак през 1973 година.

През 1903 г. френският химик Едуард Бенедикс случайно изтървал колба пълна с нитроцеулоза.
Стъклената маса се ударила в пода, но не се разбила на парчета.
Осъзнавайки каво е станало Бенедикс направил първото стъкло прототип на съвременото предно стъкло на автомобила.
Така се намалил броя на жертвите при автомобилните катастрофи.