Виктор тръгна в командировка. С него пътуваше Светла. Регистрираха се на летището. Той предаде багажа си и изведнъж почувства силна умора. Главата му сякаш беше пълна с олово, а гърлото с пясък.
В медицинския пункт бързо прегледаха Виктор и лекарят му каза:
– Вероятно имате хепатит.
– Боледувал съм от хепатит преди двадесет години, – възрази Виктор, – но при хепатита не боли гърло.
Прегледаха го и други специалисти. Един от тях погледна строго Виктор и каза:
– Отивайте веднага в „Бърза помощ“!
Виктор се ядоса и се отправи към вратата. Зад гърба си чу един от „специалистите“ да му казва:
– Ако не отидете в болницата вие ставате престъпник. …. вашата болест можете да заразите околните и да предизвикате епидемия.
Светла хвана Виктор за ръката и отидоха да търсят раницата му, а след това върнаха билетите на касата. Виктор гореше и през цялото време мърмореше:
– Как мога да отида в инфекциозната болница, когато аз съвсем не съм заразен?!
Светла го погледна и гневно попита:
– Искаш ли да търсим изобщо “Бърза помощ“?
– Не искам, – чесно призна Виктор.
– Тогава, – попита Светла, – защо е нужно да ходиш, щом не искаш?
Виктор се изненада. Той не се изненада от логиката на въпроса, нито от свободата, която следваша тази логика. Виктор беше удивен от това, че жена му помогна да изгони страха от себе си.
За първи път някой беше се досетил за страховете му и тактично по женски беше ги отстранил. В същата минута се почувства свободен. Такова нещо трудно се забравя.
Светла и Виктор тръгнаха към нейната квартира. Там той спа непробудно 14 часа. После се оказа, че само се е простудил.
Вечерта Виктор се почувства напълно здрав.