Ботьо се опитваше някак да се настани на неудобния стол. Румяна бе омотана цялата в тръбички и спеше. Апаратите просветваха спокойно край нея и едва доловимо издаваха звук.

Дежурната сестра в отделението държеше много на реда. Тялото ѝ бе широкоплещесто, лицето сурово, а ръцете ѝ бяха обемисти. Въпреки това по характер бе много състрадателен човек. На нея винаги ѝ възлагаха най-тежките случаи.

– Господине, – Ботьо долови загриженост в гласа ѝ, когато тя се показа на вратата. – Приберете се в къщи и се наспете. Имате нужда от почивка.

– Дори и да се прибера, няма да мога да заспя, – въздъхна Ботьо.

Сестрата влезе разчисти пръснатите хартийки, събра празните опаковки от храната и приведе стаята в безукорен вид.

Ботьо наблюдаваше леките ѝ и бързи движения и си помисли: „Ех, да можеше с такава ловкост и сръчност да се възстанови и здравето на Румяна.

– Разберете, – каза сестрата, – ако сте вял, посърнал и недоспал, когато се събуди съпругата ви, като ви види такъв, изобщо няма да се зарадва. Ако сте в такова състояние няма да ѝ помогнете много.

– Едва ли някога съм бил в отлична форма за нея, – леко се усмихна Ботьо.

– В такъв случай е време да се постараете, –  каза сестрата. – Не бива да се обвинявате за нейното състояние.

– Ами, ако наистина съм виновен? – попита смутено Ботьо.

– Вие не сте първия, който разсъждава така, – каза сестрата. – Хората търсят причина за сполетялото ги нещастие. И когато не намерят някакво логично обяснение, започват да обвиняват себе си.

Тази едра жена знаеше, че близките на пациентите също се нуждаят от подкрепа и насърчение, както и самите болни.

Тя бе разговарял с Румяна за Ботьо и бе разбрала, че на този човек му е нужен приятел или някой на който да се довери,  да разговаря с него, но най-вече да сподели мъката си.

Първата информация за книжни пари датира от 13 век, когато веницианския търговец и пътешественик Марко Полo посещава Китай. Той бил много удивен, когато видял правителството да разпространява някакви цветни хартийки и да задължава хората да ги използват като пари. С тях държавата плащала на чиновниците си, а хората данъците си.

Хартията била направена от кора на черница и оризова слама, а върху банкнотите бил поставен имтераторския печат, който гарантирал обезпечаването им  със стойността на злато и сребро.

Търговците първи усетили удобството на книжните пари, тъй като в тежките кесии със златни монети, жълтиците се нащърбвали, образите и цифрите по тях се изтърквали и това затруднявало оживената търговия.

Първите европейски банкноти се появили в Швеция през XVII век по времето на управлението на кралица Кристина. Тя направила опит да покрие недостига на сребърни монети, тъй като в кралството нямало достатъчно сребро. Банкнотите представлявали тънки медни листове, с необходимата гравировка.

Оживената търговия с Далечния изток донесла модела на книжните пари от Китай в Европа. Появили се първите монетни дворове и парични печатници. Новопоявилите се банки започнали да работят не само със златни и сребърни монети, но и с книжни купюри.. Постепенно се оформили и националните парични единици, обезпечени със съответното златно покритие., защитени и контролирани от държавата.