Американският художник Уилям Лемсон  предложил интересен „сладък подход“ за оформяне на оранжерии. Той поискал стъклата да са от карамелизирана захар.
Разположена на върха на хълма Сторм Кинг, намиращ се в северната част на Ню Йорк, цветната оранжерия прелива във всички цветове на дъгата.
Лемсон превръща захарта в твърдо покритие като я нагрява до висока температура.
Всичките 162 прозореца са покрити със захар. Порцията захар за всяко прозорче се нагрява до определена температура. След това се прилага към лист нагрят до същата температура, за да се избегне напукване на стъклото, а отгоре се полива с още един лист, което помага на захарната стена да се запази колкото е възможно по-дълго.
Всички растения произвеждат захар чрез фотосинтеза, а растения във вътрешността на парника ползват светлина процеждаща се през захар, това е един вид цикличен процес.
За сега оранжерията е пусната експериментално. В нея растат три вида миниатюрни цитросови дървета.
През топлите месеци от всяка страна могат да се отварят панели с размер 1,52х2,44 м, за да се позволи на естествената вентилация да регулира температурата, а зрителите свободно могат да влизат и излизат от оранжериятаея.
В допълнение към необикновената декорация на парника са създадени части под формата на листа, в които порите се отварят и затварят по необходимост, помагайки да се регулира температурата на растенията.
През зимата прозорците се затварят, за да се съхрани топлината в парника.

Това растение се намира в стъклена колба, радва очите със зелените си листа, но през последните 40 години не е поливано нито веднъж.
През 1972 г. жител на графство Ланкашър за последен път е напоил растението след,  което е запушил съда с коркова тапа.
На Великден 1960 г. Дайвид Латимер седял в гостната си и се любувал на растението, което е отгледал в бутилка. Изведнъж му дошла идея. Какво ще стане ако запуши съда.
През 60-те години химическата промишленост започва да произвежда пластмасови съдове, така че на пазара все повече се продавали стъклени бутилки. Латимер купил такъв стъклен съд за да отгледа мини градинка. А след това решил да види как растението ще се държи без вода и липса на кислород.
За целата взел десет литрова стъклена бутилка, в която преди това е съхранявана сярна киселина. Сложил в нея компост и внимателно поставил растението вътре с помощта на парче тел.
До 1972 г. поливал по-малко растението, а след това затворил съда с коркова тапа.
Растението в бутилката създало своя собствена миниатюрна екосистема. Независимо, че било откъснато от външния свят растението, както и преди поглъщало слънчева светлина, която използвало за фотосинтеза. Опадалите листа гниели на дъното на бутилката и образуват необходимия въглероден двуокис за дадения процес.
По време на фотосинтезата се отделя кислород. Увеличава се влагата във въздуха, която се стича по стените на съда към корените на растението.
Латимер понякога само обръща бутилката, за да се огряват всички части на растението вътре.
От НАСА са се заинтересували от експеримента във връзка с отглеждане на растения в космоса. Но има и хора, които мърморят: „На кого е нужно такова растение? То нито може да се яде, нито да се помирише“.

Професорът по биохимия Бари Д. Брус и колегите му от Масачузетския технологичен институт са открили начин за използване на тревата и падналите листа. От тях са изградили еквивалент на слънчевите батерии. Разработката се отличава с минимално влияние върху екологията. Тя е по-евтина, поддържа се лесно и се поставя леко, но все още има ниска ефективност.
Изследователите са уверени в потенциала на своята разработка и очакват в близко бъдеще от такива панели да получат достатъчно енергия.
В основата на разработката е фотосинтеза, чрез който слънчевата светлина се превръща в химична енергия. Учените са установили реакцията, при която се извлича от растителните участъци енергия, задействана от фотосинтезна молекула наречена „фотосистема“. Особено внимание се отделя на хлорофила, който превръща фотоните в потока от електрони.
Упоменатите молекули се стабилизират и разпределят на стъклена подложка покрита с нановлакна. Когато светлината влезе в панела светлина се абсорбира и се превръща в електричество. На подобен принцип работят „класическите“ слънчеви панели.
Днес новосъздадените панели отделят незначително количество ток, който не достига, за да бъде включен малък диод, но учените са настроени оптимистично и са уверени, че проектът ще се развива..

През последните 10 години горските дървета умират, поради суша и повишаване на температурата. Това е отчетено във всички континенти с изключение на Антарктида.
Учените имат две конкуриращи се теории за това как дърветата умират по време на суша.
Една от хипотезите е, че дърветата страдат от глад поради намалена фотосинтеза. Същността на друга хипотеза е, че системата за транспортиране на водата в рамките на дървото е повреден до неспособност да се възстанови в резултат от засушаванията.
Горите съхраняват около 45 на сто от въглерода на земята. Смъртта им може коренно да преобрази екосистемите, тя въздействие върху биоразнообразието, увеличава риска от пожари.
Няма значение по какъв начин умират горите, лошото е, че това се отразява на нас и нашия живот.

Последователността на Фибоначи е поредица от числа, който започва с цифрите  0 и 1, а всяко следващо число е сума от предходните две: 0, 1, 1, 2 , 3, 5, 8, 13 … Такива цифри се срещат навсякъде в природата. Това е забелязал и 13-годишният ученик Ейдън Суайр.

По време на зимните преходи в планината Катскил, Ейдън подробно разгледал как са разположени клоните на дърветата. Клоните и листата събират слънчевата светлина за фотосинтеза. Следователно природата не може да се излъже и дървото е така устроено, че максимално да използва слънчевата енергия.

След няколко експеримента, момчето направило дървеноподобна поставка със слънчеви панели, прикрепени съгласно последователността на Фибоначи. Резултатът не закъснял. Оказало се, че ефективността на такова разпределение на панелите превишава КПД на слънчевите панели, наредени един до друг.

Дървото като структура има няколко предимства: по-малко пространство, ефективно е дори, когато няма южно изложение, има висока степен на ефективност през зимата, не губи свойствата си на сянка или при неблагоприятни климатични условия. От естетична гледна точка конструкцията изглежда интересна, тъй като прилича на дърво