Молекула, която може да доведе до глобалното охлаждане, се нарича „интермедиат Криге“. Тя е търсена 62 години, от момента, когато немския физик Рудолф Криге е предположил нейното съществуване. Досега тя е оставала неуловима.

Интермедиатът е междинен продукт от сложна верига химически реакции, а в атмосферата се образува под въздействието на светлината при образуването на озон.

Криге е предположил, че интермедиатите са потенциални мощни окислители на замърсена атмосфера с азотен диоксид и серен диоксид. Но всичко зависи от това, колко бързо се образуват тези молекули и колко дълго живеят.

Група британски учени от университетите на Манчестър и Бристол, заедно с учени от Националната лаборатория Сандия САЩ са  успели да стигнат до тайнствената молекула, използвайки синхротрони от трето поколение.

Учени от Синдия са създали уникална апаратура превръщаща синхотрона в източник на мощен контолируем лъч от фотони в оптичния диапазон. За сега това не е достигало на ловците на интемедиатите на Криге. Когато с помощта на синхотрона учените успели да отделят една такава молекула, тя надминала всичките им очаквания.

Скоростта на нейното образуване се оказала малко по-висока, отколкото се е смятало до сега.

А това означава, че молекулата има време в живота си да образуват сулфати и нитрати, които се събират в аерозоли, а те на свой ред да образуват облаци, които да отразяват слънчевата светлина и по този начин да забавят глобалното затопляне.

Дали това е така, ще покажат по-нататъшните изследвания на загадъчната молекула.

В тази „невидима“ структура светлината се разпространява така, все едно няма никакво препятствие пред нея. С други думи казано, имаме материал с нулев показател на пречупване.
Основните елементи на наноструктурата са фотонни кристали. При тях диелектрическата проницаемост периодически се изменя в пространството. Кристалите могат да играят роля на оптични филтри. Те дават разрешение и забрана на енергия на фотоните в зоните, както това става в полупроводниците с енергията на носителите на заряда.
Изследователите са направили слоеве от фотонни кристали с отрицателни показатели, на определени участъци са поставени обикновена еднородна диелектрическа среда с положителни показатели.
Светлината минаваща през такава структура е получила нулево изменение във фазите.
Цялото устройство е разположено на силициева подложка с микрометрови размери.
Според учените на основата на своя материал те са построили работен образец на оптически филтър.

На физиците им се отдало да създадат светлина от нищото. И това не е чудо, а проверка на принципи от квантовата физика.

Съгласно квантовата теория, вакуума не е просто празно пространство. В него непрекъснато се променя енергията. Раждат се и умират двойка виртуални частици и античастици. Независимо от виртуалността си, те могат да оказват натиск. Това се нарича статичен ефект на Казимир и вече е потвърдено експериментално.

В теорията съществува и динамичен ефект на Казимир, според който вакуумните колебания се превръщат в реални частици, в частност фотони. Именно това са наблюдавали и учените.

Статистическият ефект на Казимир се наблюдава, когато две огледала се намират на много малко разстояние. В това пространство раждащите се и умиращи фотони притежават някаква дължина на вълната. От тях ще съществуват само тези, които имат дължина равна на разстоянието между огледалата или вписваща в него цяло число пъти. А останалите вълни ще бъдат подтиснати вследствие, на което налягането вътре ще бъде по-малко от външното, с което се обяснява възникващата сила.

За динамичния ефект на Казимир огледалата трябва да  трептят с голяма скорост. Това може да се осъществи много трудно, за това физиците приложили малка хитрост.

Те поставили метална повърхност в силно магнитно поле трептящо 11 милиарда пъти в секунда. Това предизвикало деформация на повърхността със скорост от  около 5% от тази на светлината.

На изхода започнали да се появяват фотони. Свойствата на зарегистрираните фотони показват, че те се раждат по двойки.