Обичайната бутилката за вода поради цилиндрична си форма е неудобна за носене във всяка чанта. Създателите на плоската бутилка Memobottle твърдят, че тяхното изобретение идеално решава този проблем.
Тази бутилка се различава от обикновените по сплеснатата си правоъгълна форма. Тя има размери на книга или таблет. Вместимоста ѝ е от 750 до 1250 мл течност.
Бутилката е направена от специална трайна, нетоксична медицинска пластмаса, така че може да се използва за по-дълъг експлоатационен период. Нещо повече, тя дори може да се мие в съдомиялна машина.
Плоската бутилка Memobottle се произвежда в три размера A5, A4 и Letter. Най-голям обем съответства на 1,250 мл вода, а най-малкия на 750 мл.
Създателите на новия вид бутилки са сигурни, че тяхното изобретение има сериозен потенциал за широко приложение, особено в големите градове. В крайна сметка, жителите на мегаполиса прекарват много време в пътуване на дълги разстояния, често носят лаптоп или чанта с документи, където много добре би се събрала плоска бутилка за вода.

Норвежците са известни с тяхното отношение към околната среда. Те участват активно в движението „зелени“, борят се за правата на животните. Но този път те са отишли ​​още по-далеч.
Архитектурното студио Snøhetta е проектирало оригиналната форма на кошери и ги е поставило в центъра на града, за да могат „пчелите да се заселят в града“.
В сътрудничество с пчеларската фирмата Heier Du Rietz архитекти са разработили две дървени конструкции за 160 хиляди пчели „Vulkan Beehive“. За създаването на такава форма на кошерите с естествени геометрични фигури, дизайнерите са били вдъхновени от медната пита на пелите. Тези кошери са поставени на покрива на ресторанта Mathallen, а може и на двора. Тяхната височина може да се регулира в зависимост от ръста на пчеларя.
Пчелите влизат вътре през специален отвор. За производството на мед, те летят до близкия парк за прашец и вода.
Създавайки тези кошери, пчелните експерти от компанията искали да открият за пчелите нови местообитания, а и повече хора ще прегърнат каузата на насърчаване на пчеларството в града.
А за да се подобрят „жилищните“ условия на пернатите, дизайнерът Кристиан Бермудес е проектирал и окачил по дърветата в норвежкия град Лилехамер къщички за птици с формата на дървени обувки.

Малцина от нас са се замисляли колко човек е готов да плати за алкохол. Не всеки би платил милиони за него.
Украсени с диаманти, проектирани от известни хора, инкрустирани с кристали, бутилките са издържали в продължение на много години. Тези напитки заслужават да бъдат едни от най-скъпите в света.
Ето и представител на една от тях.
Текила Pasion Azteca и Platinum ликьор в бутилка от компанията Tequils Ley.925
Бутилката на това питие е гравирана от мексикански художник Alejandro Gomez Oropeza. С този размер и формата на мида са пуснти само 33 парчета.
Напитката е счупила рекорда за най-скъпото питие. Текилата в тези бутилки издържа от 5 до 10 години. Прави се в засекретена провинция на Мексико.
Едно нещо е сигурно, че тя никога няма да бъде опитана, тъй като това ще доведе до намаляване на цената ѝ.
Бутилката направена от платина и бяло злато и е била продадена от компанията Tequils Ley.925 на частен колекционер в Мексико Сити през 2006 г. за 225 000 долара. Напитката в нея е направена от синьо агаве и ще издържи 6 години.

Изолда Извицкая разказвала, че по време на снимките на комедията „Към Черно море“, тя е осъзнала колко е важна физическата подготовка на актьора и че е важно да си в състояние да контролираш тялото си, за да бъдеш винаги във форма.
Филмът има такъв епизод, където Ирина-Извицкая закъснява за занятията в училище по шофиране.
Сцената трябвало да се снима два пъти. На първото снимане било установено, че актрисата не умее да бяга. Тя безнадеждно изостанала зад съпътстващата я колата с камерата.
Няколко седмици по-късно, при второ снимане, било установено, че скоростта, с която се движит операторът в колата е твърде малък за Извикцкая. Тя изпреварила превозното средство и била много по-напред от него.
За това ѝ помогнала усилената тренировка на стадиона.

Днес град Трир се намира на мястото на бившата Западна Римска империя, където има голямо количество древни обекти.
Перлата на съвременния град Трир е така наречената Черната порта, която се смята за най-голямата запазена антична порта в света. Тя е построена през 180 г, като част от крепосната стена на града и дълго време е служила като пропусквателен пункт за прииждащите в града.
Името си Черната врата е получила заради светлите блокове джербил, от които е напрвена, но са потъмнели от дъжда и ветровете.
Интересен е фактът, че такива блокове древните майстори изкустно изпилявали с пили от бронз, а после с помощта на лебетка, цялата маса достигаща шест тона, се закрепвала за стената с метални скоби.
Причината портата да е доста добре запазена и до днес, за разлика от много паметници от древността е, че в една от кулите на портата за известно време е живял монахът Симеон Трирсий от Гърция, който по-късно е канонизиран.
След смъртта му, портата е била частично преустроена в църквата.
През 1804 г. по заповед на Наполеон всички по-късни надстройка били отстранени, така била върната първоначалната форма на вратата.