Природените явления много често се възприемат от незнаещите като чудо или свръх естествено явление.

В действителност човек е ограничен във възприятията си и може да греши.

Погледнете колко прекрасно е това явление!

То е свързано с така наречените лентикулярни облаци.

Този специален вид облак, често е възприеман за НЛО. Тези облаци са известни и като „лещовидни облаци“.

Те се появяват над планината, когато вятърът създава редица стоящи вълни на подветрената ѝ страна.

Ако се задържи определена температура и влагата се кондензира, се появяват облаци във формата на леща или чиния.

Тези облаци са опасни за пилотите на големи самолети, за това те избягват да летят над тях. Опасността идва от турболентността, която създават самите облаци.

Хиляди нанотръби от нитрат на бора, които са тънки, колкото човешки косъм, ще помогнат да се строят по-здрави изтребители и космически совалки.

Група изследователи са идентифицирали силата на взаимодействието между нанотръбите от нитрад на бора – BNNTs с епоксидната смола и други полимери.

Учените са установили, че BNNTs под формата на полиметилметакрилат  – РММА е много по-здрав в сравнение с въглеродните тръби от същия полимер. По-силното взаимодействие означава, че при по-голямо натоварване, то може да се прехвърли от полимера на нанотръбите.

По този начин, на крилата на самолети и корпуса на космическите кораби, изработени от композитни материали могат да бъдат леки и икономични, като същевременно запазват здравината си, необходима за полета.

Освен това, BNNTs са добра защита срещу космическата радиация, което ги прави идеален градивен материал за космически кораби.

При неблагоприятни условия, бактериите образуват защитни ендоспори, които им помагат да преживеят през дългия неблагоприятен период за тях.

Когато условията в средата се подобрят, спорите покълнват и се връщат в състояние на вегетативни клетки. Преди се е смятало, че така оцеляват бактерии само от  вида B. cereus.

Микробиолозите от Виенския ветеринарен университет първи доказали, че бактериите от вида B. сereus могат да образуват малки колонии. Бактерии правят това в отговор на антибиотици от групата на аминогликозидите. Тези колонии растат по-бавно от оригиналните форми на бактериите. Те имат променен метаболизъм и са устойчиви на антибиотици.

Откритието на учените за защитния механизъм на бактериите е много важен за медицинската практика. Традиционните диагностични методи се основават на откриването на метаболитните характеристики на В. сereus.

Въпреки това, този метод не е подходящ за откриване на малки колонии, тъй като те имат различен тип на метаболизма. Това може да доведе до неправилна диагноза и лечение.

Авторите смятат, че единственият начин да се диагностицира B. сereus е молекулярния анализ.

Основните продукти за храна при ацтеките били царевицата, бобът и тиквата.

Тези племена са създавали цели изкуствени острови, малки средно 6 на 10 метра и големи 100 на 200 метра, който били разположени върху сладководното езеро Тескоко. На тях отглеждали зърнени и градински култури.

Тази техника на отглеждане има свое собствено напояване от влагата филтрирана от езерото. А за тор са използвали калта и разложените в нея умрели растения и животни.

Това е интензивна и продуктивна форма на отглеждане. Тези изкуствени острови били много ефективни и давали до седем реколти на година.

Смята се, че изобилието на продукти за храна е в основата на величието на тази цивилизация.

Идеята за издигане на такъв паметник в Уляновск е възникнала през 1997 г., когато в града са празнували 200 години от появата на буквата Ё в пресата.

През 2001 г в града се е провел конкурс за най-добър проект на паметника, за да го поставят на 205 годишнината на буквата.

Победител в конкурса станал един от инициаторите на паметника, художникът Александър Зинин. Неговият проект представлявал гранитна стела с вдълбаната в нея буквата Ё.

Нейната формата била увеличено копие от текст отпечатан за първи път на страница 166 на алманаха „Аонида“ в думата „слёзы“ през 1797 г.

Откриването на паметника е било свързано с 160 годишнина от поставянето на паметник на Н.М. Карамзин в Симбиркс, издателят на алманаха „Аонида“.

Паметникът бил открит на 4 септември 2005 г на булевард „Венец“ около областната научна библиотека.

Първоначално художникът е направил паметникът от черен гранит, тъй като не му донесли на време червен гранит.

Височината на паметника е 2,05 метра, а масата му повече от три тона.