Пациент се оплаква на лекар:

– Загубил съм всякакво желание за живот!

– Това е разбираемо, – казва лекарят. – Вие не сте във форма. Просто трябва да се възстановите. Опитайте да  бягате по 10 километра на ден.

Една седмица по-късно пациентът звъни на лекаря:

– Докторе, аз съм на 70 километра от града ….Какво да правя по-нататък?

Снежинките могат да бъдат под формата на прозрачен „кристал“ прах. Такъв прах се появява при силно застудяване. Формата на снежинките показва, какво е времето в горните слоеве на атмосферата.
Снежният прах много бавно се отпуска на земята и я покрива с бял пухкав слой.

Ако в него има отенък, за това трябва да се погрижат еколозите, Това означава, че ветровете са донесли вредни емисии от химически заводи и хората трябва веднага да се предупредят за тази опасност. Разходката по такъв сняг е нежелателна.

Трябва да се отбележи, че 95 % от снежинките е въздух. По-точно, структурата им съхранява въздуха, при който са почнали да се образуват. Става ясно, че снежинките събрани в облак преодоляват големи разстояния и могат да носят опасност за здравето на човека.

Известно е, че на Рождество през 1955 г. в Калифорния е паднал зелен сняг.. Много от живеещите там го опитали на вкус. Мнозина починали, а други се разболели. Какви химически вещества е съдържал не се знае.

Средният размер на снежинката е около 5 мм. Ако ги разгледаме с лупа, ще видим, че те имат шестоъгълна форма с лъчи, които се състоят от тънки ледени кристали.

Егоизмът е дума, която е известна на всеки, но не винаги се използва в съответствие с истинското си значение.

Често егоисти се наричат хора, които отказват да се подчиняват, опитвайки да запазят собствените си граници, противодействайки на тиранията и манипулациите.

Но какво е това егоизъм? Опасно ли е или необходимо явление?

В някои ситуации понятието егоизъм се подменя с различни постъпки, философски принципи и думи. Думата „егоизъм“ в нашата култура се е превърнала в нещо много лошо.

Малко хора разбират, че грижата за себе си и собствените нужди е нормално за един жив организъм. Така че егоизмът е присъщ на всеки психически здрав човек, но формата и степента на проявяването му могат да бъдат различни.

Малък крилат крокодил, който пълзи по дърветата и каца по цветята, изненадва хората и тревожи хищниците.

Разбира се, това не е истински крокодил, а малка суринамска цикада.

Главата на това насекомо има необичайна форма, напомняща в профил глава на крокодил.

На крилете на цикадата са разположени, така наречените, лъжливи очи.

Така тази цикада разполага  с две средства за възпиране на нападателите. Ако голямата ѝ глава не изплаши хищниците, в ход могат да влязат „очите“ на крилете ѝ.

Ветеринарът Петров не виждаше някаква възможност за спасението на това коте. Челюстта му бе разбита. На муцуната му имаше кора от кръв и гной от инфекция. Котето не можеше да държи устата си затворена и от нея висеше езика му.

– Трябва да го приспим. Не мога да му помогна, – каза тъжно Петров.

Но Мая, която го бе намерила да лежи близо до шосето, упорстваше:

– Това животинче има силно желание да живее. Навярно се нуждае от повече любов. Да знаете, до тук как мъркаше в колата.

– Котето е много малко за операция, – започна да обяснява ветеринара. – И как ще яде с такава уста?

– Аз имам в чантата си консерва за котки, – каза вдъхновена от идеята си Мая. – Нека да опитаме, дали ще яде.

Когато Мая остави кутията пред котето, то си пъхна цялата глава вътре и облиза целия сос.

И така дойде и решението за него.

– Взимам го в къщи с мен, – каза съвсем сериозно Мая.

– Добре, – съгласи се неохотно Петров, – ще ви дам за него запас антибиотици. А после каквото стане.

И той повдигна рамене и безпомощно разпери ръце.

Когато Мая го заведе в апартамента си, очите на котете станаха огромни.

– Изглежда като Смигол от „Властелина на пръстените“ – засмя се тя.

Така котето получи и името си. То прояви голяма издържливост и упоритост не само да оживее, но и да води нормален живот.

Мая го заведе в специална клиника, но там ѝ казаха:

– Котето ви не се нуждае от операция.

У Смигол остана твърд зъб с неправилна форма и очи като фарове, но това не му попречи да се сприятели с останалите котки и кучета в дома на Мая.

Тя често го прегръщаше и му шепнеше:

– Не мога да си представя живота без теб.