Цялото човечество говори на еди и същи език. До този извод са дошли лингвисти и кибернетици от Аржентина, Германия, Холандия, САЩ и Швейцария, анализирали 40 – 100 основни думи в 3700 езика, приблизително 62% от всички езици в света.

Оказало се, че въпреки значителните различия между езици от различни езикови групи и семейства, при подбора на фонемите за основните думи, особено за тези обозначаващи частите на тялото, съществуват ярко проследими закономерности.

Към друга група от думи, в които връзката между езиците на света се проявяват особено отчетливо, се отнасят до названия за степените на родство и разпространението на сезонните явления.

Учените разбрали, че пред тях стои свидетелство за още не изучени закономерности свързани с работата на мозъка на човека, а именно стремеж да се приписват на фонемите собствен смисъл.

Очевидно, това свойство е универсално за всички представители на нашия вид.

Така, в повечето езици думата обозначаваща „нос“ има звук „н“ и (или) гласната „о“ или „у“. В думата, означаваща лист от дърво, в кой да е език има голяма вероятност да се забележат звуците «л», «п» или «б», в същото време думата за „пясък“ по-скоро ще съдържа звука „с“. В думите означаващи „червен“ и „кръгъл“ много често се среща звукът „р“.
Тези правила не са универсални, но броя на съвпаденията показва наличието на някакво правило.

Учените установили, че за някои думи обратно, съществуват много нехарактерни звуци, Особено с това се отличавата местоименията. За да се индетифицират говорещите на кой да е език в света не се използват звуците: „у“, „п“, „б“, „т“, „с“, „р“ и „л“.

Електроните устройства за четене на книги за сметка на късите редове на екрана са много по-ефективни за хора с дислекция, отколкото обикновените книги.
Дислекцията се изразява в невъзможността бързо и правилно да бъдат разпознати думите, усвояването на значението и създаване навик за правописа им. При такова нарушение четящият има проблеми с разбирането на текста, недостатъчен речников запас и опит с четенето.
Учени от Harvard – Smithsonian Center за Astrophysics в САЩ сравнили четенето от обикновена книга с това от джобен компютър за 103 ученици с дислекция. Учениците с дефицит на визуално внимание по-добре и по-бързо работят с текст на екрана върху малко устройство, отколкото на хартия.
Електроните редове са помогнали на тези, които имат проблеми с декодирането на фонемите, което е основа за разбиране на прочетеното.
Изследователите смятат, че късите редове с малък брой думи, а не електронните устройства, помагат на четящите да се съсредоточат върху конкретни значения, игнорирайки допълнителните детайли.