Знаете ли, че баща и син са получили Нобелови награди за различни изследвания на една и съща частица?
През 1897 г. английският физик Джоузеф Джон Томсън открил електрона.
Девет години по-късно му дали Нобелова награда с формулировка „за изследване на проводимостта на електрическите газове“.
Неговият син  Джордж Паджет Томсън през 1927 г. открива вълновите свойства на електрона и в следствие също е удостоен с Нобелова награда “ за експерименталното откритие на дифракцията на електрони в кристалите“.

Американският физик експериментатор Р. Вуд, ексцентричен човек, решил да проведе със себе си рискован опит. Искал да разбере как действа опиума.
Много трудно се снабдил с него. Изпушил тази отрова и скоро изпаднал в забвение.
След известно време, когато дошъл в съзнание, си спомнил, че докато бил упоен, го атакувала изключително важна научна идея, но каква именно, не помнел.
Тогава Вуд решил да повтори опита с надежда, че отново ще получи изплъзналата се мисъл. И действително, когато започнало наркотичното въздействие на опиума, забравената мисъл веднага изплувала в ума на учения.
Чувствайки, че съзнанието отново ще го напусне, Вуд успял в последния момент да концентрира волята си и да запише идеята на лист хартия, преди да загуби съзнание.
Когато се събудил, бил радостен, че успешно е завършил един толкова труден и опасен опит. Треперейки от нетърпение и от преживяното, бързо отворил парчето хартия със скъпоценната записка.
На нея пишело: „Банана е велик, а обелката му още повече…..“

Пътуване назад във времето може да е научната фантастика, според един британски физик, но не и в бъдещето.
Професор Брайън Кокс, ядрен физик от Манчестър, потвърдил теоретически, че машина на времето може да се построи. Той твърди, че пътешествие във времето вече е направено, макар и в малък мащаб.
Той уточнил, че хората ще могат да пътешестват в бъдещето, ако се разработят технологии за ускоряване на големи обекти. За сега хората не могат да правят такива разходки, заради липса на необходимите технологии.
– Когато наближите скоростта на светлината, часовникът работи толкова бавно, че можете да направите скок до 10 000 години напред в бъдещето, – казва Кокс.
Общата теория на относителността поддържа това твърдение. Наистина времето се забавя, когато движението приближава скоростта на светлината.
За да се върнете назад във времето са ви са необходими „тунели“, специални места в концепцията за пространството и времето, което е много съмнително. Повечето физици се съмняват в реалното им съществуване, независимо от факта, че съществува хипотеза за защита на хронологията. Физиците не могат да докажат реалността на „тунелите“, а от  там и тяхната стабилност.

Скоростта на електрически ток е почти равна на скоростта на светлината.

През 1746 г., когато още не е било известно това, френският свещеник и физик Жан-Антуан Нолле поискал да измери скоростта на тока експериментално.

Той свързал 200 монаси в кръг чрез железни проводници. Получила се верига с дължина повече от половин километър. А след това пуснал ток получен от батерията на Лейдън, изобретена година по-рано.

Всички монаси реагирали мигновено, което убедило Нолле в много високата стойност на неизвестната величина.

Ефектът на високите скорости са проучени от австрийския физик Ернст Мак. Той установил, че трудно се пътува със скорост по-висока от тази на звука – 1220 км в час.
Всички летателни апарати изтласкват въздуха пред себе си, но когато самолетът лети със звукова скорост, той се врязва във въздушния слой преди да успее да се разсее.
Получава се силно друсане, което може да разцепи самолета, да не говорим за вътрешностите на пилота и хората, които са в него.
През 1940 г. няколко пилота загинали при опит да преминат звуковата бариера.
През 1947 г. американският летец Чарлз Йъгър успял да я премине със самолет, на който бил монтиран ракетен двигател.