Норвежците са известни с тяхното отношение към околната среда. Те участват активно в движението „зелени“, борят се за правата на животните. Но този път те са отишли ​​още по-далеч.
Архитектурното студио Snøhetta е проектирало оригиналната форма на кошери и ги е поставило в центъра на града, за да могат „пчелите да се заселят в града“.
В сътрудничество с пчеларската фирмата Heier Du Rietz архитекти са разработили две дървени конструкции за 160 хиляди пчели „Vulkan Beehive“. За създаването на такава форма на кошерите с естествени геометрични фигури, дизайнерите са били вдъхновени от медната пита на пелите. Тези кошери са поставени на покрива на ресторанта Mathallen, а може и на двора. Тяхната височина може да се регулира в зависимост от ръста на пчеларя.
Пчелите влизат вътре през специален отвор. За производството на мед, те летят до близкия парк за прашец и вода.
Създавайки тези кошери, пчелните експерти от компанията искали да открият за пчелите нови местообитания, а и повече хора ще прегърнат каузата на насърчаване на пчеларството в града.
А за да се подобрят „жилищните“ условия на пернатите, дизайнерът Кристиан Бермудес е проектирал и окачил по дърветата в норвежкия град Лилехамер къщички за птици с формата на дървени обувки.

Баща и син отишли при един часовникар.
По стените на работилницата висели много часовници с фигури на животни и хора.
Всичко там подскачало, чуруликало и издавло невероятни звуци. Бавни или много подвижни мелодии се придружвали от весели звънчета. Някои от фигурите въртели очи, размахвали ръце и крака, други клякали или се въртели във вихрен валс.
Детето удивено плахо попитало:
– Татко, това всичко живо ли е?
– Не, сине, – засмял се бащата. – Тук е жив само часовникарят.

С нея можете да създадете триизмерни пластмасови модели, художествени изделия и много други. Пластмасата се втвърдява практически мигновено, което ни дава възможност да рисуваме пространствени фигури в реално време. Цветовата палитра на пластмасата реализира най-ярките творчески фантазии.
Тази писалка се използва много просто. В устройството е поставен специален нит от АВS-пластмаса, която се нагрява, когато се натисне бутон и през дюзата се екструдира сместа. Пластмасата се втвърдява мигновено и образува желаните пространствени форми.
Външно устройството прилича на дебел флумастер. Има малко тегло и ергономичен корпус. С негова помощ много лесно се създават шедьоври. За да го използваш не ти трябва специално обучение. Просто вземи писалката и твори! Нужни са ти само желание и пластмасата за 3D-моделиране.
Вие ще създавате обекти, като рисувате в пространството. За полета на вашата фантазия няма да има ограничения. Ако умеете да рисувате, можете да започнете по-сложни композиции, а ако не умеете, писалката ще ви научи на това.
Чрез 3D-писалката можете да изкарате пари, като моделирате забавни фигурки, авторски украшения, различни пластмасови детайли, макети, различни прототипи или всичко, за което хората са склони да платят. Важно е да има талант, художествени умения и търговски усет.
3D-писалката е отличен подарък дори за дете. Тя ще му достави много радост. С нейна помощ то ще „рисува“ реални вещи, които ще може да докосва с ръка.

В централната част на Калифорния се намира удивително по красота езеро. От водата се подават причудливи фигури на кули, създавайки впечатление, че под слоя вода е скрит цял град.
Езерото е разположено в кратера на загасналия вулкан Моно-Иньо, в него се вливат водите на няколко реки и води с топящи се ледове. Но от него не изтича нито една река.
Водата се изпарява от повърхността, затова езерото е солено и мъртво. Съдържанието на сол е три пъти повече от това в моретата, а алкалността е осем пъти повече.
Риби в такава вода не живеят, само прелетни птици се спират тук. Похапват си от малочислените жители на езерото – ракообразните мекотели.
Дъното на езерото е покрито с дебел пласт вулканична пепел, но по-надолу геолозите са намерили отложения, което говори, че преди много години на мястото на езерото е имало голямо море.
Изисканата красота на езерото Моно е творение на човешките ръце.
На триста километра от него се намира Лос Анджелис. Града стремително увеличава размерите си. Миналия век, когато в града е имало недостиг на вода, от околните реки били прокарани канали. Между тях била и реката Оуенс, която запълвала езерото Моно. В резултат на това нивото на водата в езерото спаднала до 15 метра, откривайки варовити фигури, които по-рано били под водата. Солеността на водата се покачила, което довело до пълното изчезване на водорасли и риби.
В замяна на това се появили причудливи природни образования, имащи сив цвят, а при залез придобиват розов отенък.
Човек, които има богато въображение, може да види там зъби на чудовища, покриви на приказни замъци, останки от животни, ….
През 1994 г. са взети мерки за запазване на това фантастично езеро. Сега нивото на водата леко се изкачва нагоре и за съжаления на туристите тази армия от чудновати гиганти отново ще остане под водата.

През 1950 г., в чест на едно детско парти за по-големи ученици в едно от училищата на Сапоро, били направени шест снежни фигури на животни.

Това направило голямо впечатление на минаващите от там.

Гледайки как се изработват тези фигури, жителите на града решили да направят това традиция.

Така всяка година в началото на февруари започнали да строят фигури от сняг и лед.

Първоначално празникът бил известен само на японците, но след 11-те Зимни Олимпийски игри през 1972 г. този фестивал в Сапоро придобил световна известност.