Лал Бихари фермер от най-гъсто населения индийски щат Утар-Прадеш през 1976 г. се опитал да събере документи за получаване на кредит.
Но установил, че по официални данни е мъртъв.
Оказало се, че чичо му, който искал да заграби земята му, дал подкуп на чиновник, който издал смъртен акт на  Бихари.
Новоизпечения „мъртвец“ не скръстил ръце и започнал борба за възвръщане на нормалния си статус. Но това успял да направи едва през 1994 г.
След възвръщането си в лагера на живите Лал Бихари основал Асоциация на мъртвите хора, която помага на други индийци да си върнат статуса на живи. Такива хора се оказали много.

Петелът Майк живял половин година след като през 1945 г, американски фермер му отсякъл главата.
На петелът са му били останали основата на мозъка и едното ухо.
Когато фермера забелязал, че петела не е умрял, той решил да се грижи за него, вкарвайка мляко и зърно директно чрез пипетка.
Майк станал известен след като бил показан навсякъде в страната. Товам което се е случичило с него е документитано.
Много са се опитвали да повторят този опит, но нито една кокошка не могла да прежиее повече от два дена без глава.

Симеон купил за 100 долара магаре от един възрастен фермер. Фермерът трябвало да доведе магарето на следващия ден у Симеон.
На другия ден фермерът дошъл, но без магарето.
– Извинете, но магарето умря.
– Тогава ми върнете моите 100 долара.
– Не мога, вече ги похарчих.
– Добре тогава, дайте ми магарето.
– Но какво ще правите със него? – попитал старец.
– Ще разиграя с него лотария.
– Но вие не можете да разиграете лотария с мъртво магаре.
– Мога! Просто няма да кажа, че магарето е умряло.
Един месец по-късно фермерът срещнал Симеон и го попитал:
– Какво стана с умрялото магаре?
– Разиграх лотария както ти и казах. Продадох 500 билета по два долара и получих 898 долара печалба.
– И никой ли не протестира след това?
– Само победителят в лотарията, но на него аз му върнах двата долара.

Веднъж репортер попитал един фермер, дали би искал да сподели тайната за  царевица си, с която всяка година печелел награди във всички конкурси за качество. Фермера казал:
– Тайната се състои в това, че раздавам най-добрите си кочани царевица за засяване на съседите си.
– Защо давате най-добрите си зърна на съседите, ако те заедно със вас участват във всички състезания и са ви конкуренти?
– Виждате ли, – усмихнал се фермера, – Вятърът носи цветен прашец от моите полета към тези на съседите и обратно. Ако сорта у съседите е много по-лош отколкото при мен, много скоро моите посеви ще се влошат. А как всеки се грижи всеки за своите култури, това вече е друг въпрос.
Същото се случва и в живота на хората.Този, който иска да бъде успешен, трябва да се грижи за ближния и да му помага да успее. Защото, колкото по-добре живеят хората около теб, толкова ти е по-добре и на теб. Ние всички сме свързани помежду си в този свят.

Тази трогателна история е станала в Австралия, край брега на юг от Мелбърн.
Мис Греъм яздила своя кон Астро. Конят леко маневрирал между локвите, образували се от скорошния прилив. Изведнъж конят бил уловен в кално блато и започнал да потъва в капана от плаващи пясъци.
Галопираща малко по-напред дъщерята на госпожа Греъм успяла да избегне със своя кон опасния участък. Двете с майка си със всички сили се старали да измъкнат коня от калния капан, но нищо не се получило.
Тогава Мис Греъм изпратила дъщеря си за помощ, а сама тя останала да утешава коня си. Изтощена и оплескана с кал от главата до петите, мис Греъм държала главата на коня си повече от 3 часа …
Огромните усилия, които положила жената да измъкне коня, довели до обратното. Астро все повече потъвал в тресавището. Положението още повече се утежнило от приближаващия прилив.
Накрая дошла помощта. Ветеринарът Стейси Съливан се готвел да бие инжекция на Астро за успокояване, но мис Греъм вършела това много по-добре. Спасителите се готвели да измъкнат коня. В същото време водата идвала все по-близо. Хората използвали различни начини. Времето изтичало.
Най-накрая и решението дошло. На помощ на бедното животно дошъл тракторът на местния фермер, живеещ наблизо.
Изтощеното животно, ритайки с копита изпаднало  в безсъзнание.
Ветеринарът Стейси Съливан помогнал на Астро да се изправи, когато действието на успокоителното преминало.
Всичко приключило добре и мис Греъм повела  коня си далеч от плажа.
Ветеринарът казал, че конят не би оцелял, ако не е била намесата на неговата стопанка.