В твоето тяло различните клетки знаят какво да правят. Кога да растат, кога да спрат да правят това. Кога да произвеждат известни вещества и кога да не ги произвеждат, а и когато ги произвеждат, знаят точно колко — ни повече, ни по-малко. Отделната клетка донякъде е независима химическа фабрика, но всички черпят от общ запас суровини, които им се доставят от обща транспортна система. Всички изхвърлят отпадъците в общи канали и всички заедно допринасят за цялостното съществуване на организма.
Ако един музикант пише симфония, питаш ли коя точно клетка от тялото му е наредила симфонията да бъде написана и е надзиравала композирането й?
Да всяка клетка е същевременно самостоятелна и част от даден орган в тялото. От нейното състояние зависи положението на дадения орган, а от там и на целия организъм. Така, както ние сме индивиди, но съдействаме за изграждането на обществото, така и клетката е част оказваща влияние в организма ни.

Това е немски порцелан, който се е правел в най-старата в Европа фабрика за порцелан в град Майсен.
Историята за откриването на порцелана прилича на сюжет за авантюристичен роман. В края на 17 век и началото на 18 век изделията направени от китайски и японски порцелан се оценявали в злато. Много европейски майстори са се опитвали да разгадаят тайната на порцелана, но безуспешно.
В началото на 18 век саксонския курфюрст Фридрих Август, познат в Европа, като Август Силния, в съюз с руския цар Петър I водил разорителна война с шведския крал Карл XII. Той отчаяно се нуждаел от пари. Затова извикал в Саксония немския химик Йохан Бетгер, който му обещал да открие философския камък и алхимически начин за правене на пари.
В своите експерименти, Бетгер открили начин за синтероване на керамичната маса.  Първите бетгеровски изделия се правели от обикновена глина и имали кафяв цвят.  Бетгер изкусно подражавал на китайските и японските форми в изделията.
През 1709 г. Бетгер заедно с физика Е. Чирнхауз открили тайната на каолина, основа на белия порцелан. Оценявайки резултатите на Бетгер, Август Силния през 1710 г. основал близо до Дрезден Майсенската фабрика.
Самият Бетгер, бил държан в изолация. Той се опитал да избяга от Саксония и бил отровен по заповед на курфюрста.

Съвремената количка била създадена от Чарлз Бертон през 1848г. в Ню Йорк. Неговото изобретение не станало много популярно, защото по пътя имало прекалено много пешеходци.
Бретон решил да помогне за успеха на своето изобретение. За това отишъл в Англия и там построил фабрика. Промяната на мястото осигурила успеха на количките.
Здравомислещите майки бързо оценили новото транспортно средство. А когато кралица Виктория поръчала детска количка за своето семейство, тя станала на мода.  Първоначалното й име на латински буквално означавало „преминаване“.

Станало е известно, че 137 работника от китайска фабрика за производство на популярните смартфони iPhone са се отровили с токсична течност още през 2009г.

Оказало се, че за очистването на екраните работниците използвали отровния н-хексан.

Представители на компанията уверяват, че след разкриване на причината за отравянията, са започнали да използват за дадената операция етилов спирт.
Потърпевшите са получили компенсации в размер на 15 хиляди долара.

На днешния ден през 1819 година се е родил създателят на едни от най-популярните панталони в света – джинсите.
Леви Люис е немски евреин. Когато бил на 18 години заедно с майка си и двете си сестри се преместил от Германия в Ню Йорк. Тук той основал фабрика за ушиване на работни дрехи. Първите дрехи не били много красиви и луксозни, но за това пък били здрави и дълготрайни.
Със времето панталоните добили популярния си син цвят и станали много по-удобни.
Превръщайки се от работни в най-необходимата дреха в гардероба на съвременния човек, джинсите послужили и за белег на славните каубои. Те въплътили в себе си най-неочакваните идеи на Версаче, а днес не желаят да отстъпят заетите си позиции на пазара.