Един ученик дошъл при своя учител и му казал:
-Уморен съм. Тежък е живота ми. Имам много проблеми и трудности. Нямам сили повече да плавам срещу течението… Какво да правя?
Вместо да отговори, учителят поставил три съда с вода на огъня. В първия пуснал морков, във втория яйце, а в третия няколко зърна от кафе. След няколко минути извадил моркова и яйцето, а кафето излял в една чаша.
– Какво се е променило? – попитал учителят.
– Моркова и яйцето се свариха, а кафето се разтвори във водата. – отговорил ученикът.
– Не, не е така, – казал учителя. – Моркова се свари и стана мек, а яйцето твърдо. Външно не са се променили. но структурата им се е изменила след варенето. И с хората става по същия начин. Външно не се изменят, но някои стават слаби там където крехките устояват.
– А кафето? – попитал ученикът.
– Е, тук е най-интересното! Кафето напълно се разтвори в кипящата вода и се превърна в ароматна напитка. Има хора, които променят сами обстоятелствата и ги превръщат в нещо друго, съвсем ново.
Истината е, че всеки сам избира да бъде „морков“, „яйце“ или „кафе“.
Изборът е ваш.
Архив за етикет: учител
Помощник в кухнята
Казват, че опитът е най-добрия учител. Дизайнерът Джанджи Пизо е извлякъл от това добър урок.
Да нареже стебла от целина и да ги сипе в купата за салата го довеждало до ужас.
Така той решил да сложи край на този кошмар и да създаде нещо, което да облекчи процеса, без да пречи на рязането.
Създаденото устройство от него се нарича Pour-Smart. То е ъгловато парче пластмаса, в която има пластина със силен магнит.
Този уред ще ви помогне да накълцате и лесно да преместите какъв да е зеленчук в съд. Просто и ефикасно.
Развързаните възли
Веднъж един учител дошъл при своите ученици носейки много ценна кърпичка. Те знаели, че той не приемал такива скъпи подаръци и се загледали в кърпичката. Тя била копринена и много красива.
Изведнъж учителят започнал да връзва възли на нея. Всички били смаяни. Мъдрецът направил пет възела и казал:
– Тази кърпичка същата ли е, която донесох?
Един от учениците се обадил:
– Вие се шегувате с нас, това наистина е същата кърпичка, която донесохте.
– Помислете добре, тя имаше ли възли на себе си и то пет на брой? Как може да е същата?
Друг учени прозрял намека и казал:
– Всичко е много просто. Това е същата кърпичка, но сега тя има възли като на страдащ човек.
– Точно така! С това искам да ви покажа, че когато човек се терзае за нещо прилича на тази кърпичка с петте възела. Тези възли са агресия, алчност, непочтеност, егоизъм и неосъзнатост.
След това казал:
– Ще се опитам да развържа тези възли. Погледнете това ще ми помогне ли да го направя?
Той хванал кърпичката в двата края и силно в обтегнал, възлите станали по-малки и по-стегнати.
Някой от учениците се обадил:
– Какво правите? Така възлите никога няма да се развържат. Коприната е толкова нежна, а вие така силно я обтегнахте. Възлите станаха още по-малки и сега почти е невъзможно да се развържат.
– Интересно, вие така добре разбирате състоянието на тази кърпичка, а защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не изпадате в такава ситуация? А какво правите обикновенно? Затягате възлите все повече и те стават още по-малки и по-стегнати.
Накрая учителят попитал:
– Как да развържем възлите?
Един от учениците предложил:
– Първо трябва да видим как са завързани тези възли.
Той погледнал кърпичката и продължил:
– Ако ги отслабим ще можем лесно да ги развържем. Това са най-обикновени възли.
Ученикът взел кърпичката и внимателно развързал възлите един по един.
Отношението
Веднъж един китайски учител казал на своя ученик:
– Разгледай тази стая и се опитай да намериш всички предмети в кафяво.
Младия човек се огледал. В стаята имало много предмети в кафяво: дървените рамки за картините, светло кафяв бил дивана, корнизите, бюрото, някои книгите и наред с други малки неща.
– Сега затвори очи и изброй всички предмети в…. синьо.
Младият мъж се усмихнал:
– Не съм забелязал нищо синьо.
– Отвори очите си и виж колко много сини неща има тук. Тази красива ваза, рамките на фотографиите, книгите на този рафт, ризата на закачалката. Погледи всички предмети, които си изпуснал.
– Но това е уловка, – казал младия човек. – Аз търсех предметите в кафяво, а не в синьо.
– Това именно исках да ти покажа. Ти търсеше и намери само тези в кафяво, а изпускаше предметите в синьо.Така става и в живота, ти търсиш и намираш лошото, но изпускаш хубавото.
– Учили са ме да очаквам лошото, та когато се случи да не се разочаровам.
– Но това е лошо – казал старият китаец. – Това погрешно убеждение, разрушава мечтите ни и не ни дава да бъдем щастливи.
– Но защо? Ако се надявам само на добро, аз се излагам на риска да бъда разочарован.
– Ако ти очакваш лошо то ще ти се случи и обратното. Очаквайки най-лошото ние изпускаме всичко добро, което се случва в живота ни. Ето погледни, колко богати и известни хора, които имат всичко, изпадат в депресия и стават наркомани. Това става, защото те не се фокусират на това, което имат, а на това което нямат. Така те правят себе си нещастни.
Нашите чувства към събитията в живота, определя начина, по който се свързваме с тях. Във всяка ситуация има нещо добро, а всеки проблем е замаскиран дар.
– Невероятно!- възкликнал младия човек. – Излиза, че аз съзнателно мога да изменя отношението си към дадената ситуация и да очаквам добро.
Защо хората крещят, когато се карат
Веднъж един учител попитал учениците си:
– Как мислите, защо хората крещят, когато се карат?
– Защото са ядосани и гневни – отговорили учениците.
– Може би искат да наложат своята гледна точка.
– Това е ясно, но защо крещят? Човекът, на когото говорят се намира близко до тях и може добре да ги чуе.
На това учениците не могли да отговорят нищо.
Тогава учителят им казал:
– Когато хората се карат, макар че остават външно близо един до друг, сърцата им се отделят едно от друго. И те крещят, за да бъдат чути. И колкото повече крещят, толкова повече сърцата им се отделят. Забелязали ли сте, че когато хората са влюбени, разговарят тихо. И колкото са по-близки отношенията им, толкова по-тиха е речта им. Това е така, защото сърцата им са близо едно до друго. Понякога двойките се разбират и без думи. Тогава е достатъчен само един жест или поглед. Така разговарят сърцата им.