– Учителю, помогни ми, моля те. Понякога се чувствам толкова зле, сякаш всички са се отдръпнали от мен. В душата ми е пусто. Мозъкът ми се натоварва с прекалено много проблеми. Кажи ми, какво да правя?

– Постарай се да не се разсмееш!

– ???!!!

– Ще изпортиш цялото представление!

Мъдро нали? Точно попадение! Не мислите ли, че трябва да го прилагаме по-често?

…. И всички неуредици се разтварят в пространството от само себе си! Разтърсващ действен метод!

Знамето  на САЩ се изменяло всеки път, когато към държавата се прибавял нов щат, прибавяли нова звезда.

За последен път знамето било променено през 1950 г., когато били добавени като щатове Хавай и Аляска.

На прзидента били предложени 1500 проекта за разположение на звездите върху знамето. Бил одобрен проектът на 18-годишният Робърт Хефт. Първоначално той дал проекта си на учителя си в училище и получил за него четири минус. Учителят му обещал, че ако проектът му бъде одобрен от Конгреса на САЩ, той ще поправи оценката.

Така се случило, че оценката била поправена на петица.

Един равин бил смятан от хората за Божий човек. Всеки ден пред вратата на дома му се тълпяли хора в очакване на съвет, изцеление или благословение от този свят човек.
Всеки път, когато равина говорел, хората жадно поглъщали всяка негова дума.
Въпреки това, в тълпата от поклоници имало един човек, който никога не пропускал възможността да критикува учитела. Той обръщал внимание на хората към слабостите на равина и се присмивал на недостатъците му. Постепенно учениците започнали да възприемат първенюто за въплатен дявол.
Случило се така, че един ден „дяволът“ се разболял и починал. Всички въздъхнали с облекчение. Външно хората скърбели като за случая, но вътрешно се радвали, че този неучтив човек няма повече да прекъсва вдъхновената реч на учителя и няма да критикува поведението му.
За голяма изненада на хората, равинът искрено скърбял. Един човек го попитал:
– Нима ти скърбиш за него? Той толкова те обиждаше и ти се присмиваше.
– Не, не. Защо трябва да скърбя за нашият приятел сега, когато е в рая? Мъчно ми е за мен. Той бе единственият ми приятел. Наоколо ме обкръжават само почитащи ме хора. Той бе единственият, който ме изобличаваше. Страхувам се, че без него ще престана да раста.

Днес има много хора които прекрасно рисуват, чудесно пеят и танцуват, но нямат завършено висше образование.

Има и хора, които имат диплома за завършено образование, рисуват, пеят и танцуват, но нещо не им спори. Всичко, което правят е вяло и не докосва сърцата на хората.

Защо става така?

Имало един учител, който не обръщал внимание на дипломи и учените степени. Той оценявал самият човек, а не неговото удостоверение.

Веднъж го попитали:

– Защо постъпвате така. Нима тези, които са учили, не са полагали достатъчно усилие, за да придобият съответната класификация?

Тогава учителят казал:

– Ако имаш уши и чуваш пеенето на птиците, нужна ли ти е тяхната диплома, за да разбереш, колко добре го правят?

– Защо…..защо…..защо? – изненадана попитал ученикът, когато разбрал, че учителят искал да го отпрати, въпреки че първоначално го взел за ученик.

– Ти нямаш нужда от учител, – казал учителят. – Мога да ти покажа пътя, но ти трябва сам да го преминеш.

Мога да ти покажа къде има вода, но ти сам можеш да се напиеш от нея. Защо да си губиш времето при мен?

Ти знаеш пътя. Тръгвай! Водата е пред теб. Пий!