Днес има много хора които прекрасно рисуват, чудесно пеят и танцуват, но нямат завършено висше образование.

Има и хора, които имат диплома за завършено образование, рисуват, пеят и танцуват, но нещо не им спори. Всичко, което правят е вяло и не докосва сърцата на хората.

Защо става така?

Имало един учител, който не обръщал внимание на дипломи и учените степени. Той оценявал самият човек, а не неговото удостоверение.

Веднъж го попитали:

– Защо постъпвате така. Нима тези, които са учили, не са полагали достатъчно усилие, за да придобият съответната класификация?

Тогава учителят казал:

– Ако имаш уши и чуваш пеенето на птиците, нужна ли ти е тяхната диплома, за да разбереш, колко добре го правят?

– Защо…..защо…..защо? – изненадана попитал ученикът, когато разбрал, че учителят искал да го отпрати, въпреки че първоначално го взел за ученик.

– Ти нямаш нужда от учител, – казал учителят. – Мога да ти покажа пътя, но ти трябва сам да го преминеш.

Мога да ти покажа къде има вода, но ти сам можеш да се напиеш от нея. Защо да си губиш времето при мен?

Ти знаеш пътя. Тръгвай! Водата е пред теб. Пий!

Един ученик пътувал и се учел по света цели 20 години. Накрая се върнал при своя учител. При срещата си с него той му казал:
– Минаха 20 години, а вие изглеждате все така бодър и силен. Тялото ви външно изобщо не се е променило.
– Наистина се чувствам добре, – казал учителят. – Аз проповядвах, обяснявах и учех другите. Бях постоянно зает и се чувствах, през всичкото това време, много щастлив.
– Странно, били сте непрекъснато заангажиран, но изобщо не сте остарели. Как го направихте? – полюбипствувал ученикът.
– Нямах време да остарея, – засмял се учителят.

Много закони и формули знаем от училище, но замисляли ли сме се какво практическо приложение има всяко от тези знания?
Нека проследим разговорът между един учител и неговия ученик.
Учителят попита:
– Каква е зависимостта на нивото на водата в различните, но скачени съдове?
– Водата в съдовете винаги има еднакво ниво, – отговори бързо ученикът.
– А как може да се използва това? – изстреля следващия си въпрос учителят.
Момчето замълча. В очите му се четеше напрегнатост и дълбока мисъл. След пет минути вдигна глава и каза:
– Може да се построи и напълни с вода една висока кула. Ако по-ниската постройка е снабдена с водно захранване и е свързана с кулата, тогава ще имаме вода горе на покрива. Така тя ще бъде изтласкана нагоре от натиска на високата кула и няма да са нужни големи усилия за изпомпването ѝ на височина.
Можеш много да знаеш, но ако не знаеш как да го приложиш на практика, все едно нищо не знаеш.

Бен Томпсън бил учител, който зарязал  училището си. Роден е в Съединените щати. Освен това бил гимнастик и студент по медицина.
Американците воювали с Великобритания за независимост. На коя страна да застане Бен? На американска или на английска?
Злите езици говорят, че избрал и двете. Бил шпионин на англичаните и на американците. Нещо като двоен агент. Но англичаните никога не узнали това и крал Джордж III дори посветил Бен в рицарско звание.
Бен обичал силните предизвикателства на войната. Казвал, че не иска „да вегетира в Англия“. И какво направил?
Заминал в Бавария като съветник на правителството по военните въпроси и през 1793 г. станал министър на войната.
Като военен министър Бен скроил хитър план. По улиците било пълно с просяци, а в армията не достигали военни облекла. Бен решил да накара просяците да шият униформи. Но с какво да ги нахрани? След много проучвания установил, че най-евтината храна е рядката вегетарианска супа. Толкова се запалил от идеите си, че публикувал рецептите в готварска книга.
По-късно го осенило и второ решение. Той впрегнал войниците на работа. Те отглеждали картофите за супата, с която хранел просяците, които шиели униформите. Планът имал страхотен успех.
Умният Бен направил и много други интересни открития. Нов комин за къщите, нова готварска печка и кафеник.
Най-накрая открил и триенето. Един ден Бен наблюдавал изработката на оръдие. Цевта му била пробита със свредел. Бен усещал топлината, която се носела от оръдието. По онова време хората смятали, че топлината е невидима течност.
Бен установил, че ако се използва тъп свредел се отделя повече топлина. Затова заключил, че топлината се произвежда от свредела. Бил прав. Тъпата бургия имала грапавини по повърхността си, за това се получавало повече триене, а от там и повече топлина.