Учителката сложи две чаши на масата. В едната имаше вода, а в другата алкохол. Тя взе един червей и го пусна във водата. Той свободно се движеше във водата. След това учителката взе червея и го постави в чашата с алкохола. Животното започна да се гърчи и след броени секунди умря.
– Е, деца, – попита учителката, – какъв извод можем да направим от този опит?
– Алкохолът е отрова, – силно извиква едно от децата.
Друго добави до него по-спокойно:
– Алкохолът е лошо нещо.
„Умникът“ на класа протяга ръка напред и той иска да каже:
– Е, Иво, до какъв извод стигна? – попита учителката.
Момчето се напрегна, застана мирно и изстреля наведнъж:
– Пийте алкохол и няма да имате глисти!

По едно време с родителите си се преместих на друго място да живея. Учителката ми беше същински дракон. Тя имаше собствена система за разпределяне на учениците по чиновете.
Класната стая беше разделена на две зони – за умни и за глупави.
Когато постъпих в това училище, тя ме подложи на малък тест. Аз не се справих добре с въпросите за дробите и бях изпратена в половината на двойкаджиите.
След няколко месеца учителката си промени мнението за мен и ме премести при умниците. Трябваше да си сменя мястото с най-добрата си приятелка.
Така че горчивите уроци на живота започнах да получавам много рано. И първият от тях беше:
„Не бъди толкова умна, иначе ще загубиш всичките си приятели.“

Безработна учителка отивала у дома си след посещение при ветиринаря. Тогава забелязала чанта на улицата. Тя се спряла и се поколебала: „Ами ако е нещо опасно?“

Но установила, че в чантата лежат долара. На чантата имало етикет Chase Bank.

На следващия ден тя отишла в банката и се срещнала с директорът на Chase Bank, който бил много благодарен на Скот за върнатите пари.

– Той ми каза, че съм най-честният човек, – споделя по-късно Скот, – а яз добавих „или най-глупавия“.

Скот не е знаела точната сума, която е върнала. Грей Хасел, представител на банката, съобщил, че в чантата имало 20 хиляди долара. Той е отказал да разясни подробно как парите са попаднали на улицата.

Скот, която по-рано е работила като учителка в средно училище, първоначално се е съмнявала, дали в чантата няма бомба.

– Там бяха две огромни пачки от стодоларови банкноти, завързани с гумени връзки. – казала по-късно Скот.

Неделно училище за 5-6 годишни деца.

Децата изучавали живота на мравките, като им се обърнало основно внимание, че те работят задружно, обединени от една цел.

В края на урока учителката попитала:

– Деца, какво можем да се поучим от живота на мравките?

– Да влачим в къщи всякакъв боклук и много да обичаме сладките неща! – мигновено отговорило едно момченце, което скоро било дошло в групата, но за това пък било много наблюдателно.

В навечерието на Нова година учителката помоли третокласниците да напишат какво биха искали Дядо Мраз да им подари. Когато учителката се прибра в къщи, седна да провери писмените работи на децата. Една от тях много я разстрои. Тя няколко пъти прочете писмото. Не не търсеше грешки. Сега за нея те нямаха никакво значение. В стаята влезе мъжът й.
– Какво се е случило, скъпа, та си така разтревожена?
– Ето, прочети, моля – и тя подаде на съпруга си тетрадката.
„Дядо Мраз, не искам много от теб. Миля те да ме превърнеш в телевизор. Много ми се иска родителите ми да се събират вечер пред мен и да ме слушат без да ме прекъсват. Когато татко се върне от работа, да ме попита какво ново е станало в живота. А на мама, когато й е тъжно, да идва при мен. Искам да ми се радват, както на новия телевизор, който заема цяла стена у дома. Е, мога да се поотместя, за да има място и за една малка елхичка. Искам известно време да поживея като телевизор.“
– Бедното дете….нима има такива родители? – възмути се мъжът на учителката.
Жената вдигнала глава ипогледна мъжа си с очи пълни със сълзи:
– Скъпи, това е написал нашия син….