Учителката едва вчера провери съчиненията. Всеки бе заел мястото си. Класът стаил дъх очакаше резултатите.
Тя посегна към купа от тетрадки и погледна към Дамян. Погледът ѝ не вещаеше нищо добро.
Момчето се сви на мястото си и забоде поглед в земята.
В напрегнатата тишина, като тътен, изтрещя гласът на учителката:
– Не мога да разбера, как може един човек да направи толкова много грешки?
Рошавата глава на Дамян се надигна, а очите му игриво заискряха:
– Защо един, …. заедно с татко, –  вметна с гордост малкия юнак.

На улицата към млад мъж пристъпва симпатична жена.
– Извинете, – усмихва му се тя, – струва ми се, че вие сте баща на едно от моите деца…
Мъжът изпадна в шок. На лицето му бе изписан ужас и удивление.
– Аз? – това бе единственото, което можа да се откъсне от пресъхналото му гърло.
– Успокойте се, – каза жената. – Аз съм учителка.

Попитали един човек:
– От къде знаете, че има Бог?
Той отговорил:
– Нима ти е нужна свещ, за да видиш зората?
Сляпо момиче обучавали на грамотност за незрящи. Веднъж учителката й казала:
– Знаеш ли, че има Бог?
На което момичето отговорило:
– Аз винаги съм знаела това, но не знаех как се нарича.
Той е първият и последният, целия свят е Негово дело, Негово творение.
Ако попитаме учените за Него, те ще ни кажат, че Бог е израз на всичко, което съществува в природата и живота. Всички живи същества са неразделна част от него. Самият живот е израз на Неговата Божествена същност. Те ще ви кажат, че може да видите Бога в най-малката капка вода и във необятността на небесния купол.
В устройството на всеки жив организъм има несравнимо повече изкуство, отколкото в най-добрите произведения на човешкия ум. Много хора са издигнали великолепни здания, изобретили са удивителни машини, построили са огромни кораби, но никои до сега не е сътворил пълзящо насекомо, летяща птица, зелена тревичка или дори и най-малката песъчинка. Наистина Той е велик!
Ще попитате:
– Ако той е неограничен, къде може да Го намери човек?
Търсете Го не телесно, а с духа си.
В началото Бог е слязъл да сътвори света, а когато змията се осмелила да се намеси в работата Му, той слезе отново, но този път, за да ни спаси.

Учителката сложи две чаши на масата. В едната имаше вода, а в другата алкохол. Тя взе един червей и го пусна във водата. Той свободно се движеше във водата. След това учителката взе червея и го постави в чашата с алкохола. Животното започна да се гърчи и след броени секунди умря.
– Е, деца, – попита учителката, – какъв извод можем да направим от този опит?
– Алкохолът е отрова, – силно извиква едно от децата.
Друго добави до него по-спокойно:
– Алкохолът е лошо нещо.
„Умникът“ на класа протяга ръка напред и той иска да каже:
– Е, Иво, до какъв извод стигна? – попита учителката.
Момчето се напрегна, застана мирно и изстреля наведнъж:
– Пийте алкохол и няма да имате глисти!

По едно време с родителите си се преместих на друго място да живея. Учителката ми беше същински дракон. Тя имаше собствена система за разпределяне на учениците по чиновете.
Класната стая беше разделена на две зони – за умни и за глупави.
Когато постъпих в това училище, тя ме подложи на малък тест. Аз не се справих добре с въпросите за дробите и бях изпратена в половината на двойкаджиите.
След няколко месеца учителката си промени мнението за мен и ме премести при умниците. Трябваше да си сменя мястото с най-добрата си приятелка.
Така че горчивите уроци на живота започнах да получавам много рано. И първият от тях беше:
„Не бъди толкова умна, иначе ще загубиш всичките си приятели.“