Човешко желание да направи всичко по най-добрия начин, но не за себе си, а за някои оценител, чието присъствие играе ключова роля. Първо, тези оценители са родители, учители, а след това работодателя, съпругата, колегите и обществото като цяло. Болезнената зависимост на човека от похвалите на другите е явно проявлението на този синдром.
Колко опасен е синдрома на отличника?
Странно е, но желанието да бъдем най-добрите във всичко, по-скоро е пречка, отколкото да помогне на човека в живота.
Първо „отличникът“ е твърде много зависим от чуждото мнение. Той може да стане прекрасен изпълнител, но там където трябва да се прояви самостоятелност, той се проваля.
Второ, „заразените“ със синдрома на отличника се страхуват да поемат ангажимент, опасявайки се, че няма да успеят да го реализират на нужното ниво и не ще получат желаната похвала.   Трето, тези хора обикновено са много взискателни към себе си и другите. Те трудно общуват и често остават сами. Ако успеят да създадат семейство, прекомерните им изисквания често са причина за семейни конфликти.
Четвърто, такива хора се страхуват да направят грешка. Те не умеят да падат. Отсъствието на похвала или наличието на критика ги води в състояние на апатия, която постепенно се превръща в депресия.
И накрая, ефективната дейност на „отличника“ обикновенно е снижена. В стремежа си да направят най-доброто, те неоправдано губят много време и енергия за несъществуващи детайли. Такива хора не са в състояние да правят разлика между необходимост и достатъчност.
Може ли да се преодолее този синдром?
Може! Разбирането и осъзнаването на проблема е вече малка крачка към неговото отстраняване.
И най-важното, такъв човек трябва да се научат да мисли за себе си като любящ и любим човек, независимо от това дали е извършил „отлична“ грешка или направи всичко както трябва. Той често трябва да си казва, че близките му го обичат и тогава, когато той е несъвършен.

Беше края на деня и студът се опитваше да замрази всяко желание и надежда, но това не попречи на Надя и Христо да се отбият до шумното заведение на ъгъла. Тя често го засичаше „случайно“ край себе си, но щом решеше да го приближи, той навеждаше срамежливо глава и бягаше.

Днес не можа да избяга или вече се беше престрашил, но факта си е факт, двамата седяха на една маса и се гледаха дълго без да проронят дума от устата си.

Накрая Христо не издържа, усмихна се малко стеснително и тихо каза:

– Опитът ми в романтичния живот е много скромен. По-скоро това бяха случайни срещи без продължение.

– Разкажи ми нещо за себе си. Знам, че пишеш, но почти нищо не знам за теб, – насърчи го Надя.

– Както вече си усетила, аз …. съм много стеснителен. Не знам, просто така съм устроен. Това може би е страх да не бъда отхвърлен, защото погрешно съм разбран. Чувствам се по-сигурен, когато съм сам. Бях единствено дете и това ми харесваше. Ужасявах се, когато хората се опитваха да ми помогнат да си намеря приятели или ме канеха да си играя с други деца. Тържествата по празниците бяха кошмар за мен, тогава стоях в някой ъгъл и исках никой да не ме забележи.

– Ами в училище? – попита Надя.

– О, нямах нищо против училището. Там бях добре. Знаех какво се очаква от мен и го правех. Бях доста умен, според мнението на учителите. Справях се добре, дори спечелих стипендия …

– Бил ли си някога в пансион? – Надя се опитваше да го опознане, като се стараеше да не го засяга болезнено.

– Баща ми искаше да отида, но майка ми не бе съгласна и тя надделя.

Надя въздъхна дълбоко, не знаеше какво да каже.

– Проблемът е, – засмя се Христо, – когато седя до някоя непозната на вечеря, трябва да разговарям с нея и да проявявам някакъв интерес. За мен това беше ужас. Така се наложи да имам някой и друг флирт …

– Не мога да си те представя да флиртуваш, – призна Надя.

– Е,… и в двата случия те флиртуваха с мен, при това бяха доста напористи. Тъй като бяха приятни и привлекателни, за мен не беше много трудно да вляза в определената роля. А после нищо, докато не срещнах теб. Забелязахте още първия ден, когато дейде тук. Загоряла, красива, рошава и …. нещо в мен се преобърна. Почувствах се отмалял. Помислих си, че виждам най-прекрасното същество, което някога съм виждал….

– Невероятно, – възкликна Надя. – Отбягваше ме всеки път, а когато се опитвах да те заговоря офейкваше по възможно най-бързия начин.

– Да, но не знаех как да се държа с теб. Ти си толкова красива, изискана, ….какво общо би могла да имаш с мен? Бях много притеснен.

– Е, сега имаш много общо, – щастлива му се усмихна Надя, – много, много общо.

– Наистина, колко е хубаво, че си тук …. когато не те виждам, постоянно мисля за теб.

– Това е най- хубавият комплимен, който някога съм получавала.

– Не мога да повярвам, – каза неохотно Христо, – сигурно си получавала страшно много до сега!

– Да, но това, което ми каза има голямо значение за мен…..

Това беше само началото. Те бяха станали приятели.

„Създаването на илюстрации е моята страст и няма по добра награда от тази да знам, че моите картини предизвикват усмивки у хората“.
Елина живее и работи във Великобритания. Тя започва да рисува от момента, когато се е научила да държи молив.
Любовта към рисуването  много ѝ е помогнало в живота.
В училище е била любимка на децата, защото е рисувала забавни карикатури на учителите.
А учителите намерили в нейния талант предимство. Винаги имали художник под ръка за училищния вестник.
След дипломирането си младата художничка започва да рисува за вестници и списания. А сега илюстрира детски книжки и създава симпатични поздравителни картички.

Този уникален образователен проект започва през следващата година в държавните училища на Германия. Новата организация по изучаването на религиите, включва учители от различни религиозно общности. Религиозната принадлежност на учителя няма да има значение, когато преподават на определена тема. Това означава, че проектът не изключва възможността, на децата за християнството да разказват и мюсюлмани.
Съвместни занятия по различни религии са възможни в единични случаи.
Новият проект „Религии за всички“ до сега е предизвикал много въпроси и е причинил множество спорове. От Евангелските среди смятат за проблемно, ако преподавател мюсюлманин обяснява библейските теми.
Католическата архиепископия на Хамбург не участва в образователния проект. През-секретарят на архиепархията Манфред Нилен е казал:
– Ние смятаме, че учениците първо трябва да изучат своята религия. Тогава у тях се формира необходимата база, за да водят диалог и да дискутират с другите религии.
За учениците католици е предвидена отделна програма. Те могат да посещават часовете по католицизъм, ако се набере група не по-малка от 10 души. Съществува възможност да се организира извънкласна работа за изучаване на католицизма. До момента в пет училища на Хамбург задължително се изучава католицизъм.
Първият пилотен проект ще бъде пуснат в две държавни училища на Хамбург, чиито власти през 2012 г. са подписали договори с мюсюлманските и алевитските общности относно възможността за преподаване на религиозни теми. Предметът се въвежда в 5 и 6 клас. Пилотния етап ще продължи 5 години.
Учебната програма включва теми като „Страх и безопасност“, „Бог и ти“, „Влиятелни хора“ (Исус и Мохамед), които ще бъдат разгледани от гледна точка на различните религии.
В момента специален комитет от представителите на училищните власти и религиозните общности трябва да одобри програмата.
В ислямската общност открито са заявили, че основният проблем е персонал. За да се повиши нивото на на професионална подготовка в Университета в Хамбург, в сътрудничество с Академията на световните религии се отваря допълнителен курс, при който учителят може да получи по-добра квалификация по религия. След една година в Университета се планира да се започне подготовката на учители за тази специалност.

В Китай, когато се обръщат към някого първо казват фамилията му, а после името му. Само по име се назовават много близки хора.
Дълго време китайците са имали по няколко имена. Едно се е давало при рождението. Това било детското му име, то се давало от близки родственици. Друго получавал, когато навършвали пълнолетие. Това име се давало не само от родителите, но и от учителите.
По-късно тази система с няколко имена загубила значението си.
Като правило йероглифите, с които се пишат китайските имена, носят в себе си определен символ и значение.
Например, в мъжките имена отразяват мъжество, воля, сила и др. В женските – красота, изящество, женственост и др.
Фамилиите в Китай катастрофално не достигат. Например, най-разпространената фамилия Ван носят 93 милиона китайци, фамилията Ли 92 милиона, фамилията Чжан 87 милиона.
През 2007 г. китайските власти обявили фамилна реформа. Според нея на детето можело да се даде двойна фамилия, като се използват фамилиите на бащата и майката в различна последователност. Така се смятало, че ще се получат милиони нови фамилии.