Южнокорейският учен Ким Чжон-Хван е решил да прибави на робот човешки чувства.
Той е разработил специален софтуер, който ще мотивира машината да чувства, дори да изпитва страст. В основата на програмата му е вложена мини програма наречена „изкуствени хромозоми“, която в опростен  вид имитира човешките гени и определя „личността на робота“. Освен това, тези „изкуствени хромозоми“ могат да се онаследяват и от други роботи.
Ким Чжон-Хван се опасява, че ако неговият експеримент има успех, това ще предизвика известно недоволство сред религиозните хора. Той смята, че масова продажба на „емоционални роботи“ ще започне чак след 20 години.
Междувременно, други южнокорейски учени са създали „електронна кожа“, която е осезателен чувствителен елемент, функционално неразличим при докосване от човешката кожа. За основа при създаването на този чувствителен елемент е послужил изкуствения каучук. Очаква се тази разработка да послужи за покритие на съществуващите вече роботи – хуманоиди.

Михаил Василиевич Ломоносов е бил известен учен и към скритото значение на сънищата се е отнасял много критично.

Веднъж, когато пътувал в чужбина, му се присънило, че вижда „изхвърлен, разбит кораб с баща му на необитаем остров в Ледено море, където е бил отнесен в една буря през младежките си години“.

Този сън много обезпокоил Ломоносов.

Когато се върна от чужбина в Петербург, първо се отправил към баща си. Оказало се, че той е излязъл в открито море на риболов. Но са минали вече четири месеца откакто е заминал и не се е върнал, нито той, нито някой от неговите другари.

Ломоносов организирал група за търсене на изчезналия си баща. След известно време го намерил мъртъв на „присънилия“ му се остров. Там го и погребали.

Впоследствие някои учени започнаха да третират случая като доказателство за съществуването на телепатична връзка между близки роднини.

Един невярващ в Бога учен, посетил приятеля си, който бил християнин. На масата стоял прекрасен глобус.
– От къде имаш този красив глобус?
– Така, – засмял се християнина, – той от само себе си се появи.
– Нещата сами по-себе си не се случват, – недоволно потъркал чело учения.
– Ти не можеш да повярваш, че този глобус е дошъл от нищото, а как така приемаш, че Земята и цялата Вселена за възникнали случайно?
Един философ попитал Св. Антоний, който не можел да чете и да пише:
– От коя книга си извлякъл информацията, която изявяваш на тези хора?
Св. Антоний, без да каже дума, с едната си ръка, посочил към небето, а с другата към земята.
Съзерцанието на безбройните чудеса, видими в небето и на земята, са като книга, която всеки може да прочете и през деня, и през нощта, за да говори на хората без ограничение.
Отиди към полето, посято с пшеница. Погледни класовете и ще видиш обвивката и дългите осили, които защитават зърното. Погледни раззеленилите се листа над картофите, чрез тях се съхранява влагата необходима за растежа на зеленчука, Погледни миглите си, които те защитават от силната слънчева светлина.
Може ли при такива доказателства да отричаш съществуването на Създателя? Той е създал всичко и поради неговата воля е сътворен света.

Такава библиотека може да се направи във всяка стая. Тази идея е на архитектите от компанията Travis Price Architects, които са я реализирали за един от своите клиенти.
Този клиент бил антрополог, етноботаник, писател, фотограф и се нуждаел от специално планирано помещение, където трябвало да се помести внушителна библиотека.
Помещението, с което разполагал, не позволявало да се поставят повече шкафове и стелажи.
Тогава дизайнерите стигнали до нестандартно решение, което надминало всички очаквания.
Те не само добре планирали работното място на клиента, но и осигурили достатъчен достъп на естествена светлина, за да не се уврежда зрението.
Над работната зона издигнали кръгъл купол, в който поместили рафтовете за книгите. Всичката литература била разпределена по значимост. На по-ниските лавици поставили по-често използваните книги, а на по-високите тези, от които ученият по-рядко се нуждаел.
Над самата библиотека се намира прозорец, който позволява слънчевата светлина да прониква в помещението.
Към дизайна на офиса специалистите на компанията подходили творчески, като поставили полукръгли маси, овални рафтове и декорирали стените с картини от плат, създавайки етническа атмосфера.

Терминът „стволови клетки“ е въведена в науката през 1909 г., от руския учен Александър Максимов. Така той нарекъл кръвни клетки, които могат да дадат начало на няколко различни вида клетки.
През 1960 г. било демонстрирано образуването на кръвни клетки от клетки на костен мозък, а през 1981 г. американският биолог за първи път въвел недиференцирани плурипотентни, способни да се развият в клетки от различен тип, освен ембрионалните.
През 1998 година американците Джон Гехарт и Джеймс Томпсън успели да получат култури от ембрионални стволови клетки, способни да се развиват като различни зрели клетки и органи. Използването на ембриони за получаване на стволови клетки е свързано с етични проблеми.
Изследователската група на проф. Яманака е  успяла в разработването на метод за получаване на стволови клетки от човешки IPS-клетки. Учените са успели с помощта на генетични манипулации, да „препрограмират“ клетките, които вече са „получили“ определена специализация в тялото.
Според експерти, ако с метода на Яманака се създадат неограничен запас от стволови клетки, то ще могат да „израстат“ от тях нужните тъкани в организма, което ще доведе до революция в трансплантацията.