Учените са открили нов ензим – cIAP2. Той предпазва белите дробове от инфекция, давайки възможност да се намали степента на увреждане на тъканите по време на инфекцията. Д-р Мая Салех от Университета Макгила смята, че това откритие ще даде възможност да се контролира грипа.
Логично е да се повишат защитните функции на организма, вместо да насочват всичките си сили, за да унищожаване на вируса.
Идеалната комбинирана терапия трябва да съчетават контрол и защита от инфекции. За контрола отговаря имуната система, не позволяваща на вируса да се размножава в клетките и да атакува.
Както са показали експерименти с гризачи, заразени с H1N1 грип тип А, ензим е необходим за контролиране на клетъчна смърт.  Той променя и активира факторите за оцеляване на клетките, предпазва организма от саморазрушителни възпалителни процеси, известен като некроза.
Ако ензимът не е налице, клетките започват да се държат по съвсем различен начин, вредят на организма.
cIAP2  защитава не само от смърт заразени клетки, но и здравите съседните клетки, които се намират в същите тъкани. Това повишава устойчивостта към инфекции.

Датските учени след серия от проучвания за ефекта на безжичен Интернет върху живите организми дойдоха до зашеметяващо заключение. Оказало се, че Wi – Fi предизвиква главоболие и убива растения.
В експеримента са участвали ученици доброволци. През нощта под възглавницата бил поставен по един телефона с включен Wi – Fi. На следващата сутрин, много от учениците имаше главоболие, а освен всичко това изпитвали очевидни проблеми с концентрацията.
След това те поставили шест растения в саксии в една стая с Wi – Fi и забелязали, че след 12 дни листата им станали кафяви и изсъхнали.
В същото време в контролната стая, където същите растения не са изложени на безжичен Интернет, всичко е наред.

Канадските учени, работещи в екип с колеги от Великобритания, при прилагането на водка могли да пренесат текстова информация на разстояние от няколко метра.  В основата на този необичаен експеримент е естествения метод за предаване на информация между насекомите.
За да изпратят съобщението на приемащото устройство, монтирано на много голямо разстояние от сензора, въздухът е бил изложен под въздействието на алкохол чрез метода на двоичното кодиране с изпускане на пара в единичен еквивалент.
Според учените, този метод не е уникален. С такива методи животните обменят данни в природата, използвайки феромони на комуникационно молекулярно ниво.
Въпреки всичко този начин на предаване на информация няма да намери широко приложение, но в определени сфери може да се използва.

Немски учени са забелязали, че солеността на хляба зависи от това дали е порест и каква е коричката му. Хляб с по-големи пори изглежда солен дори ако съдържа по-малко сол.
Необичайният ефект се дължи на скоростта на съдържащия се натрий в разтвора на водата. В хляб с повече пори, движението става много бързо и за това той е по-солен.
Това е установено благодарение на експеримент, при който доброволци сдъвквали хляба, а концентрацията на натрий в устната кухина се определял с помощта на специална сонда.
Показанията на приборите потвърдили, а и самите доброволци казали, че хляб с повече пори е по-солен, въпреки че съдържал по-малко сол.
Учените също така установили, че субективното усещане за соленост засяга не само размера на извлечени натрий, но също така плътността и кората на хляба. Хляб с различна порьозност се получава чрез промяна на продължителността на втасването на маята. С течение на времето отделеното количеството въглероден диоксид се увеличава и средният размер на порите расте.
За възприемане на солеността отговарят протеините, образуващи натриеви йонни канали. Те са разположени на клетъчните мембрани върху вкусовите рецептори на езика. За разлика от подобни рецептори отговарящи за формирането на кисел вкус, пропускащи през мембраната не натрий, а водород, конкретни гени на рецепторите за солен вкус при човека не са намерени.
Прекомерното приемане на сол е свързано с много заболявания. Ефективен „солозаместител“ за сега не съществува.

Природата е толкова непредвидими, че не може да се предскаже какво ще се случи в следващия момент.
Учените прогнозират края на света и го обосновават с научни факти:  аномалии в температурния режим, повишаване на нивото на водата в океаните, образуването на озоновата дупка, тектонични промени … и много други напасти.
Сбраното е, че сме склони да им вярваме, може да няма край на света, но все пак нещо ще се случи.
Ето ви и пример. Измирането на динозаври. А и такива дупки на земната повърхност не се образуват просто така……