Вероятно всички са гледали филма „Терминатор“, в която киборги успяват да се приспособят към абсолютно всички механични повреди и дори да регенерират. Скоро тези роботи могат да се появяват в реалния живот. Учените отдавна работят по тази технология, при която роботите ще бъде в състояние да се само поправят след повреда или просто да се адаптират към случая.
В бъдеще такива функции ще бъдат много полезни и практични за всеки човек. Обикновените хора трудно биха държали робот да кажем десетина години, при положение, че той може да се счупи или повреди. Именно в такива случаи ще е необходима технологията за самовъзтановяване. Така при всяка неизправност, роботът ще може да се поправи след известно време.
Изследователи от Сорбоната в Париж и Университета на Уайоминг в САЩ отдавна са се ангажирали в развитието на тази технология. Напоследък са показали, че са създали алгоритъм, който имитира поведението на ранено животно. То помага на робота да възстанови способността си да ходи след срив, т.е. да се адаптира към щетите. Учените описват своето изобретение както „интелектуален метод на пробата и грешката“.
С него, роботът може да поправи щетите само за две минути. При пробив той анализира ситуацията и избира един от най-подходящите варианти за адаптиране към повредите или липсващите крайници. Общо са му предоставени 13 хиляди различни подхода при механични повреди.

Учени от Оксфордския университет открили, че салатите под формата на произведения на изкуството са по-вкусни от направените по обичайния начин.
В изследването са взели участие 60 човека. Те трябвало да опитат три салати направени от едни и същи продукти: небрежно сложени, подредени или оформени като абстрактна картина на Василий Кандитски.
Салатите били направени от гъби и зеленчуци – броколи, цикория, чушки, карфиол и грах. Осолени и подправени със сок от свекло и моркови, зехтин и масло от пеперони. Участниците признали, че „салата Кандински“ е по-вкусна от другите и отбелязали, че биха могли да платят за нея в ресторанта, два пъти повече.
Според учените, този експеримент доказва, че всички човешки чувства се свързват и подхождат към храната като към произведение на изкуството, това наистина ги прави по-вкусни, според мярката на човешкото възприятие.

Алгоритъмът предложен от американските учени ще помогне не само правилно да се раздели тортата, но и земите между отделни градове и държави.
В работата се намесва науката. Учените са предложили алгоритъм, така че разпеделението на парчетата да е справедливо, всички да са щастливи и никой да не остане обиден.
Автори на справедливото разпределение на тортите са станали математикът Юлий Барбанел от Юнион Колеж и политологът Стивън Брамс от университета в Ню Йорк.
А ето и самият алгоритъм.
1. В делението участват две деца – играчи и независим съдия – майката.
2. Първоначално кандидатите казват, кои части от тортата предпочитат. Според математическата терминология те сами определят техните функции на вероятностна плътност – ФВП
3. След това съдията отбелязва всички точки на пресичане на ФВП от двете страни и съотвентно спрямо тях разпределя порциите за всеки играч.
Ако на този етап всяко от децата получи равни части, задачата е решена. Ако не, алгоритъмът се прилага отново.
Играчът, получил най-голямо парче от тортата при първото разпределяне е длъжен да подели със своя противник тези парчета, където съотношението на техните ФВП е най-малко.
Процесът продължава до тогава, докато двете страни не получат еднакво количество торта, оценявайки получените им порции по еквивалентността на цеността им.
Разбира се, тази методика работи при крайни числи за разделяне на тортата и линейните ФВП на двамата играчи.
Учените смятат, че техния алгоритъм може да се прилага и при разделянето на земя между съседи – хора, градове или държави.
Резултата от разпределението е не само справедлив, но също така много ефективен и елиминира всякаква завист и недоволство.

Учени от университета в Бон и от Кралския колеж в Лондон са установили, че при лице, лишено от сън в продължение на 24 часа, се наблюдават симптоми на шизофрения.
Д-р Улрих Етингер е заявил: „Беше ясно, че една безсънна нощ води до нарушаване на способността за концентрация. Но ние бяхме изненадани колко изразен и колко широк е спектъра от симптоми на шизофрения“. Международен екип от изследователи отбелезъл, че след 24 часово лишаване от сън при здрави индивиди, имало множество симптоми, които са често срещани при пациенти с психоза или шизофрения: халюцинации, налудничевост, разстройство при мисленето и заблуди.
Учените изследвали 24 здрави доброволци на възраст 18-40 години. В началният период, участниците в експеримента нормално спали в лабораторията. След това бодърствали цяла нощ: гледали филми, разговаряли, играели, разхождали се.
На сутринта те били интервюирани за техните мисли и чувства. Освен това при пациентите било измерено предимпулсното подтискане.
Психолозите са заявили: „Ние не очаквахме, че симптомите ще са толкова значителни, след една нощ без сън“.
Въпреки това експертите били успокоени от факта, че след сън човек се възстановява и симптомите изчезват.

Всеки от нас губи съзнание на регулярна ежедневна основа. Това състояние се нарича сън. На учените до днес не им се бе отдало възможност да разберат, коя част на мозъка контролира състоянието ни на сън и бодърстване. Сега те са успели да разрешат пъзела. Разгадаването на загадката е станало съвсем случайно, когато наблюдавали пациентка с епилепсия.
Експериментите с електронна стимулация на мозъка позволили на учените да активирате и деактивирате този вид ключ.
По време на изучаването на мозъка на пациентката един от електродите бил поставен в клауструма – тънък слой неврони, разположени между основните структури на мозъка. Този участък до сега не е изследвал с електроди поставяни по-надълбоко.
Когато в тази зона е бил насочен високо честотен електрически сигнал, пациентката е загубила съзнание. За разлика от епилиптичния припадък, когато човек спира всякаква активност, жената започнала да забавя говора си. Говорела все по-тихо и се движила бавно, до стигане на пълна неподвижност, когато тя не отговаряла на въпросите и не реагирала на визуална стимулация.
Когато електрода бил махнат от зоната, пациентката, която била в пълно безсъзнание се върнала към нормалното си състояние, без никакви спомени от това време.
Това откритие има голям потенциал за употреба при пациенти с епилепсия или гранични състояния на съзнанието, но сега то е в много ранен етап, към днешна дата този „ключ“ е тестван само върху един човек. Въпреки това, активирането на зоната за откриване на съзнанието е изключително важно за по-дълбоко разбиране на нашия мозък, казал е изследователят на проекта Кристоф Кох.
„В определени граници, ако знаем, как възниква съзнанието и какви части на мозъка участват в този процес, ние можем да разберем, кога е налице и кога не. Имат ли роботите съзнание? А човешкия ембрион?Имат ли съзнание котките, кучетата или червеите? Това откритие е изключително интригуващо, но това е само една тухла в огромната сграда на съзнанието, което се стремим да построим“.