Вестниците и телевизията съобщили, че от изследователския полигон Хамагир в Алжир, който по това време е бил собственост на Франция ще стартира космическа ракета „Вероника-47“ с черно белия котарак Феликс. Скоро опашатия космонавт кръстили „астрокотка“. Той бил „първият в света котарак космонавт“.
Истината е, че полета съвсем не бил космически. Ракетата е била предназначена за т. нар. вертикален старт – капсулата излита в космоса на височина от около 200 километра, но не лети около земята, а пада обратно и се приземява с парашут близо до площадката за излитане.
По-късно станало ясно една невероятна подробност за този полет. Оказало се, че този Феликс никъде не е летял. Този четирикрак герой, който взели като малко котенце на една от улиците на Париж и дълго готвили за полет, в навечерието на старта се изхитрил и избягал от космодрума.
Учените се оказали пред избор или да отменят спъпоструващия експеримент, или да го заменят с друга котка. Те избрали второто. В касулата се оказала съвсем обикновенна котка, която отдавана живеела край космодрума. Тя се казвала Филисет. Възможно е тя да е кръстена по-късно така заради избягалия котарак.
Полетът е продължил само 4 часа и завършил успешно. Какво е станало с котката след кацането нищо не се знае, защото след приземяването, тя веднага избягала.

„Всеки, който някога е направил нещо добро за вас, ще бъде готови да го направим отново“ – Бенжамин Франклин.
Говори се, че Бенджамин Франклин решил по някакъв начин да спечели благоволението на един човек, на който бил несимпатичен.
Той се обърнал към него с молба да му даде временно една рядка книга. Когато я получил любезно благодарил.
В резултата на това, този човек, който по-рано избягвал да говори с Франклин, станал един от най-добрите му приятели.
Учените решили да проверят тази теория и забелязали, че хората са по-благосклонни към тези, на който са направили някаква услуга.

Учени от Швейцарско техническо училище в Цюрих са открили способ значително да се увеличи времето за работа на батерията до разреждането ѝ. Това може да се постигне чрез заместване на традиционния материал, от който се правят електродите.
Според изследователите, използването на борванадатно стъкло, стъкло съдъжащо боратни и ванадатни компоненти, за производство на електроди помага на батерията да работи между две зареждания два пъти повече. Освен повишената ефективност, материала може да издържи многократни цикли на зареждане/разреждане и е достатъчно стабилен, за да се използва в съвременната електроника.
Компоненти на базата на ванадий отдавна се разглеждат като потенциални кандидати, тъй като те могат да увеличат производителността на батериите. Но проблемът е, че след няколко цикъла на зареждане / разреждане, те стават нестабилни поради кристалната структура на материала. Проблемът бил решен чрез добив от ванадиен пентаоксид и сол на борна киселина борванадатно стъкло.
В допълнение към големия капацитет и стабилна структура, материалът се характеризира с достъпност и лекота на получаване. Това означава, че разходите за подмяна батерии не може да засегне материала. Теоретически, откритието позволява да се увеличи времето за работа на джаджи или електомобил за едно зареждане 1,5-2 пъти.
Трябва да отбележим, че преди да почне да се използва откритието на швейцарските учени могат да минат 10-20 години.

Изследователи от Сан Диего са изработили ултратънък материал, който прилепва към кожата и може да открие нивата на глюкоза при хора.
Диабетът засяга милиони хора по целия свят. За контрол над болестта, се наблюдават редовно нивата на кръвната захар, която в момента е невъзможно без инжекция. Учените са създали гъвкав сензор, който не предизвиква дразнение и може да открива глюкозата в течността под кожата.
Предварителното тестване на седем здрави доброволци показало, че сензорът е в състояние точно да определи нивото на глюкоза в кръвта.
Изследователите са дошли до извода, че устройството е подходящо за лечението на диабет и други заболявания, например, при бъбреците.

Учени са разработили технология, която позволява да се увеличи плътността и издръжливостта на полиетилен, като същевременно се намалява нейната пропускливост на газ и водни пари.
Изследователите са успели да подобрят качеството на полиетилена с помощта на нанодисперсни керамични прахове.
Добавянето на прах от силициев карбид и корунд води до намаляване зърната на полиетилен, които имат размер по-малък от 0.1 микрометра.
В този случай, пропускливостта на газ се намалява с 1.5 пъти, а пропускането на пара 1,7 пъти.
Нормалните полиетиленови продукти имат трайност три месеца, а при тези с добавения нано прах срока се удължава до 5 години.