Един учител искал много да предаде своите знания на един от своите ученици, за това се обърнал към него:
– Искам да ти предам знанията си, но не в назидателна форма. Ще предам знанията си на този молив, а ако искаш ти можеш да се възползваш от тях. И так започвам:
1. Най-главното се намира в твоя писец. Стабилният ти вътрешност е много важна, защото благодарение на нея ти можеш да пишеш.
2. Ти имаш право да допускаш грешки. Пиши, греши, задрасквай и пиши правилно. Можеш да грешиш, защото грешката винаги можеш да се поправи.
3. Трябва понякога да се спреш, за да подостриш писеца си, защото ако не го направиш, твоите записки ще бъдат не много красиви, нечетливи и непонятни този, който трябва да прочете написаното. За това намери време, спри за малко и наточи своя писец.
4. Ти можеш да пишеш само, когато си в нечии ръце. Помни, че благодарение на тези ръце ти можеш да създадеш много неща.
5. Ти имаш предназначение да пишеш на всякакви повърхности. Не забравяй за тази си възможност.
И учителят предал молива на ученика си.

Погледнете внимателно тази снимка! Какво ще спаси света от безсърдечието, безразличието и жестокостта? Добротата!
На тази снимка са 12-годишният ученик Вадим Велегуров и неговия необикновен приятел врабчето Аби.
Малкото осиротяло още неопитно птиче Вадим намерил близо до дома на своята баба и буквално го спасил от сигурна смърт. От тогава те са неразделни приятели.
Момчето взима на разходка своя пернат приятел, храни го даже подавайки храна от устата си. Укрепналият Аби отговаря с любов и доверие на своя спасител.
Трябва да отбележим, че опитомяването на врабци е много рядко явление. Такива птици попадайки в плен, бързо умират.

Ръкавица превеждаща езика на жестовете е изобретена от Раян Петерсон, 18-годишен английски ученик.

Веднъж той видял как сляпа жена се опитвала да си поръча храна в едно от заведенията за бързо хранене.

Благородният юноша бил осенен от идеята за направа на устройство, което може да превежда достъпни макар и не всички жестове в обикновен текст. Скоро изобретателният младеж въплътил идеята в живота.

Устройството на Петерсон разпознава движенията на ръцете и предава съответната информация, използвайки безжичен интерфейс, на малък монитор.

Човек „говори“ с ръце, а на екрана се появява съответстващ текст.

Един любознателен ученик бил силно депресиран, защото учителите постоянно го критикували.
– Дай ухо на критиката, – посъветвал го един възрастен човек. – Тя ще ти разкрие това, което скриват от теб приятелите ти.
След това добавил:
– Критиката не трябва да те угнетява. В чест на критиците паметници не се издигат. Но такива са били построени за хора, които са се вслушали в „хапливите думи“ и са променили нещо в себе си и в живота.
Лесно е да се критикува, но трудно е да се поправиш, особено ако думите са справедливи и болезнено засягат сърцето.

Довели в училище нов ученик, който бил изгонен от три други учебни заведения.
На първият урок влязъл един учител, погледнал новия и си помислил: „От къде ги вземат тия…“
Следващия час дошъл друг учител. Виждайки новия, казал гневно:
– Не ти ли стига вече…..
Третия час влязъл следващия учител.
– О, имаме нов ученик, – зарадвал се той.
Пристъпил към новодошлия, стиснал му ръката, погледнал го в очите, усмихнал му се и казал:
– Здравей…. Чаках те!