Двама ученика дълго оспорвали идеите си. Единият смятал, че всичко в живота е предопределено, а другият твърдял, че човек сам твори своята съдба.
Не могли да стигнат до разбирателство, за това се обърнали към учителя си.
– Учителю, как смятате, кой от нас е прав? Аз мисля, че всичко в живота е предопределено и човек не може да повлияе на съдбата си.
– Прав си, – казал учителят.
– Но как така? – започнал да оспорва другият ученик. – Нима е така? Аз смятам, че човек сам твори своя живот. Ако всичко е предопределено, тогава какъв е смисъла на живота?
– И ти си прав, – казал учителят.
– Но как е възможно и двамата да сме прави? – попитал ученикът, който смятал, че е творец на живота си.
– Ти сам твориш живота си, а той е намерил предопределението на съдбата си, за това казах, че и двамата сте прави, – пояснил учителят.

Веднъж един ученик попитал учителя си:
– Кажете ми, учителю, защо в живота се редуват успех със загуба? Ту бяло, ту черно? И това става постоянно.
– Ти казваш, след бялото идва черното?
– Да, – потвърдил ученикът.
– Ела с мен! – поканил го учителят.
– Къде? – любопитството на младежа надделяло и той последвал стария си учител.
Те излезли на улицата. На небето сияела дъга нюансите, на която преминавали плавно едни в други.
И тогава ученикът разбрал и прозрял истината.
Животът не е само бяло и черно. В него има множество отенъци, които се преливат едни в други, за да се разкрие красотата и смисъла на този живот.

Веднъж един учител разговарял с епископ. Той му казал:
– Вярващите имат вродена склоност към жестокост.
– Как да разбирам това? – попитал един учениците, когато епископа си отишъл.
– Те с лекота жертват човека заради достигане на целите и това е следствие от техния фанатизъм, – казал учителят.

Един учител искал много да предаде своите знания на един от своите ученици, за това се обърнал към него:
– Искам да ти предам знанията си, но не в назидателна форма. Ще предам знанията си на този молив, а ако искаш ти можеш да се възползваш от тях. И так започвам:
1. Най-главното се намира в твоя писец. Стабилният ти вътрешност е много важна, защото благодарение на нея ти можеш да пишеш.
2. Ти имаш право да допускаш грешки. Пиши, греши, задрасквай и пиши правилно. Можеш да грешиш, защото грешката винаги можеш да се поправи.
3. Трябва понякога да се спреш, за да подостриш писеца си, защото ако не го направиш, твоите записки ще бъдат не много красиви, нечетливи и непонятни този, който трябва да прочете написаното. За това намери време, спри за малко и наточи своя писец.
4. Ти можеш да пишеш само, когато си в нечии ръце. Помни, че благодарение на тези ръце ти можеш да създадеш много неща.
5. Ти имаш предназначение да пишеш на всякакви повърхности. Не забравяй за тази си възможност.
И учителят предал молива на ученика си.

Погледнете внимателно тази снимка! Какво ще спаси света от безсърдечието, безразличието и жестокостта? Добротата!
На тази снимка са 12-годишният ученик Вадим Велегуров и неговия необикновен приятел врабчето Аби.
Малкото осиротяло още неопитно птиче Вадим намерил близо до дома на своята баба и буквално го спасил от сигурна смърт. От тогава те са неразделни приятели.
Момчето взима на разходка своя пернат приятел, храни го даже подавайки храна от устата си. Укрепналият Аби отговаря с любов и доверие на своя спасител.
Трябва да отбележим, че опитомяването на врабци е много рядко явление. Такива птици попадайки в плен, бързо умират.