В изданието се предлага да се оцвети рисунка на дявола или да се съединят точки, за да се получи пентаграм.
Издателите на „Голяма сатанинска книга за занимания с деца“ действат в местен клон на „Църквата на сатана“.
Книжките за оцветяване били пуснати след като Консервативен християнски училищен съвет позволил да се раздадат в местните училища Библии, но забранил разпространението на атеистични издания, като книгата „Защо аз не съм мюсюлманин“.
Съоснователят на „Църквата на сатаната“ Люсиен Грийвс е казал, че сатанистите никога не са искали да разпространяват свои религиозни материали в държавни училища. Грийвс е заявил, че разделението на църквата от държавата, отговаря на ценостите, посочени в Конституцията на САЩ. В този случай, свещеникът е казал, че ако се раздават религиозни брошури и се разпространяват Библии, учениците трябва да имат достъп и до публикации на други учения.
Главните герои на десете страници на „Голяма сатанинска книга за занимания с деца“ са тийнейджърите Анабел и Деймиън, които разказват на читателя за различните ритуали в „Църквата на сатаната“.

„Всяко дете е по някакъв начин гений и всеки гений – дете“.
13-годишният ученик от Екатеринбург Даниил Шостин изобретил и патентовал конструктор „Квинт“, състоящ се от две пластмасови части, които се свързват помежду си. Съществуват над тридесет начина за тяхното свързване.
От тях могат да се сглобят обемни пирамидата, кубчета, топки с всякаква големина. Дори може да се изгради силует на мъж в естествена големина. Този необичаен и в същото време прост конструктор е много обичан от децата.
За изобретението си Даниил е получи от губернатора на Свердловск  337 000 рубли и с подкрепата на родителите си е стартирал производството на своя конструктор.

Един ученик отишъл при своя духовен наставник и го попитал:
– Учителю, Вие ме съветвате всеки ден да повтарям фразата: Аз приемам с радост моя живот“. Аз я повтарям всеки ден, усърдно и доста често, но защо нищо не се променя? Какво да правя?
Учителят мълчаливо поставил пред младежа първите попаднали под ръката му предмети – лъжица, чаша, свещ и казал:
– Кое от тях избираш?
– Лъжицата, – казал ученикът.
– Сега го кажи пет пъти, – помолил го учителят.
– Аз избирам лъжицата, аз избирам лъжицата, …. – и така пет пъти младежът повторил фразата.
– Ето виждаш ли, – казал учителят, – можеш и милион пъти на ден да казваш, че избираш лъжицата, но тя няма да стане твоя. Трябва да протегнеш ръка и да я вземеш.

Мъдрец попитал човек, който дошъл при него за помощ:
– Ти наистиана ли искаш да бъдеш излекуван?
– Ако не исках, щях ли да дойда при теб?
– Но при мен идват много.
– И всичките идват да ги изцелиш?
– Не. Изцелението е болезнено. За утешение.
Един от учениците на мъдрецът казал:
– Желаещият да се излекува без болка прилича на някой, който иска прогрес, но без реформи.

Учител помолил ученик да направи маса.
Когато тя била почти завършена, трябвало да се забият няколко пирони в капака.
Ученикът забил първите пироните с три точни удара. Но следващият се забивал много трудно и ученикът трябвало да изразходва за него още малко време. Четвъртият удар забил пирона твърде дълбоко и дървото се напукало.
– Твоята ръка удари с чука три пъти точно, – казал учителят. – Когато някое действие стане нещо обичайно, то губи своето значение и това може да причини повреждания. За всяко действие, което е твое, има само една тайна, за да бъде точно изпълнено: Никога не позволявай навикът да управлява движенията ти.