Специалното устройство работи в полеви условия на вълна „Не се съмнявай“. Настройва се на местна ширина и се пуска в действие.
Какво ви трябва за да си направите такова устройство ли? Не се плашете, такива материали можете да намерите навсякъде.
За целта ви е необходимо: парче от тухла, здраво въже за да завържете тухлата и място, от където да провесите съоръжението.
Ето ви и списък на възможните варианти за прогнозиране на времето:
Ако тухлата е мокра – вали.
Ако тухлата е суха – няма дъжд.
Ако тухлата хвърля сянка – ясно е.
Ако не виждате тухлата – има мъгла.
Ако тухлата се люлее – ветровито е.
Ако на тухлата нещо се белее – завалял е сняг.
Ако тухлата се движи нагоре-надолу – има земетресение.
Ако тухлата я няма, трябва да си намерите друга.
С това устройство можете да засенчите информацията за времето по вечерните новини.
Архив за етикет: устройство
От къде произлиза думата гаджет или както казваме на български джаджа
Според Википедията това понятие означава:“Преносимо периферно устройство с тясна специализация, което се характеризира с малък размер и се свързват със стандартизиран интерфейс за по-сложни устройства“.
Гаджет е заемка от английския език, която в разговорния език означава дреболия, щуротия…
Днес съществуват две теории за произхода на тази дума.
Първата се отнася за строителната компания Gazhet, която през 1866 г. трябвало да постави Статуята на свободата. Първоначално бил изграден миниатюрен вариант на статуята, от която дошло и наименованието на компанията.
Втората теория изглежда по-правдоподобна. Според нея думата произхожда от груб моряшки жаргон. Необразовани моряци наричат гаджет всички малки механични детайли на кораба, на които не знаели как се наричат или са забравили наименованията им. Много скоро, жаргон се е разпространил във всички войски на английскоговорещите страни, включително в авиацията и пехота.
Това е история на не съвсем литературния жаргон, която се е наложила като моден термин в техническия прогрес.
Хора във вегетативно състояние могат да комуникират
Невробиолога Адриан Оуен от Кеймбридж и неговите колеги от Университета на Лиеж, Белгия за първи път са успели да общуват с болен намиращ се във вегетативно състояние.
Пациентът след автомобилна катастрофа, от началото на експеримента бил във вегетативно състояние.
Учените са го сложили на магнитен резонанс и започнали да разговарят с него. Изследователите забелязали, че по време на беседата се е изменил притока на кръв към различни области на мозъка, което говорело, че човекът е в съзнание и е готов за общение. Обикновено във вегетативно състояние пребивават хора излезли от кома. Те могат да правят гримаси, да скърцат със зъби, да движат очите си, да бодърстват и да спят, но не показват признаци на съзнание.
В медицината се смята, че такива пациенти имат повредени участъци от мозъка засягащи познанията, паметта, възприемането на информация и мисленето. Смята се, че тези процеси са необратими. Резултатите от изследвания Адриан Оуен не се вписва в тази теория.
След като той успял да общува с човек в такова състояние, много учени се съгласили за наличие на минимално съзнание при тези болни. След това в Университета на Западен Онтарио, веднага привлекли учения и му дали почти 20 милиона долара за разработването на евтини, надеждни и точни преносими устройства за комуникиране с тези пациенти, които в света са стотици хиляди.
Ако Оуен успее да измисли такова устройство, то хора пребиваващи във вегетативно състояние, ще могат да изразяват емоциите си и да общуват с близките си, но също така и да дават съвети на лекарите как да провеждат най-добре реабилитацията им.
Клетки на бозайници трансформирали в биокомпютри
Учените са създали няколко логически устройства, базирани върху генни мрежи в отделни клетки на бозайници. Сред тях най- сложните за сега са полисуматори и полиизчислители.
От ДНК клетките на бозайници, отглеждани в чашка, учените са извлекли гени кодиращи рецептори, транскрипционни фактори и други протеини. В изходните данни за изчисления в изкуствената генетична мрежа се появява концентрация на две вещества – эритромицин и флоретин, вещества, които не се срещат в клетките на бозайниците, но са известни от други организми.
Свързвайки се със изкуствено въведените си рецептори, тези вещества активират специални гени, взаимодействието, на които се явява основа на изчисленията.
За резултатите от изчисленията може да се съди от изработването на два флуоресцентни протеини в зелено и червено.
Например ако устройството работи на принципа на логически полусуматор, то зеленият протеин изработва в отговор эритромицин или флорецин, а червеният при тяхното едновременно присъствие. Когато работи като полуизчислител, червеният протеин се изработва при наличие на эритромицин, но само тогава когато отсъства флоретин.
Разработеното устройство може да помогне на биолозите, за създаване на изкуствени генетични мрежи, трудно реагираща на външни условия. Те могат да бъдат полезни за създаването на синтетични организми с нови функции. В арсенала на синтетичната биология вече има прости запомнящи устройства и релета.
Писалка, която дава автографи от разстояние
След като стават популярни, почти всички автори се радват на срещи с читателите, а това неизменно е придружено с подписването на техни собствени творби.
Но след известно време това доскучава и читателите на новите книги остават без автограф. 66-годишната канадска писателка Маргарет Атууд също е уморена от пътуванията в различни градове и срещите с досадни читатели.
Така, един ден тя решава да създаде писалка, която може да подписва книги, които ще бъдат разположени на разстояние стотици километри от автора. Именно така се е родила идеята за писалка -робот.
Замисленото устройство е разработено от компанията Unotchit, която е основана от самата Маргарет. Проектът е спонсориран от британски книжни издателства.
Канадската писателка е демонстрирала изработената писалка на панаира на книгата в Лондон. Тя написва само няколко думи на таблет и след няколко секунди в другия край на павилиона тънка метална ръка хванала писалка, възпроизвела с почерка на писателката, на първата страница на нейна книга, написаното от нея. След това авторката е повторила експеримента, като е „подписала“ нейни книги, намиращи се в Ню Йорк.
Най-интересното нещо е, че Маргарет не планира да продаде своето изобретение. Тя каза, че издателите ще го вземат, така че те биха могли по този начин да насърчат авторите, които работят с тях, и да дадат възможност на читателите, които живеят в малките градове да получат автографи. Не е нужно да споменаваме, че издателите вече потриват доволно ръце. Такова общение между автори и читатели неизменно ще повиши продажбите на книги.
Подписването на книга в чужбина с това устройство е много по-евтино, в сравнение с организирането на пътуване във връзка с това.