Хората много се обезсърчават, когато им покажеш колко бавно и трудно се постига успех в изкуството. Веднъж една посетителка, вече не в първа младост, попита майсторът в ателието:
– За какъв срок според вас може да се овладее скулптурата?
– Тук за срокове не можем да говорим, – спокойно отговори майсторът. – Ако работите настойчиво и имате способност, след двайсет години може да усетите, че наистина навлизате в скулптурата.
– Но след двайсет години аз може и да не съм жива.
– Вижте какво, госпожо, великият Роден е започнал да лепи глина от четиринадесетгодишна възраст, а фигурата си «Бронзовият век» е направил чак на трийсет и седем години. Когато ви давам срок от двайсет години, аз ви поставям наред с един гений. Да се надяваме, че мрачното ви предвиждане за смъртта няма да се сбъдне. Но при всички случаи вие ще имате един осмислен живот и едно задоволство, че всеки ден напредвате, макар и само с милиметър.

Една жена излязла от дома си и видяла трима старци с дълги бели бради на двора. Тя не ги познавала, но им казала:
– Навярно сте гладни. Заповядайте да похапнете у дома.
– А мъжът ти в къщи ли е? – попитали те.
– Не, няма го, – казала тя.
– Тогава ние не можем да влезем, – отговорили те.
Вечерта, когато мъжът й се върнал в къщи, тя му разказала за случилото се.
– Иди и им кажи, че съм се прибрал и нека заповядат в дома ми, – казал мъжът.
Жената излязла и поканила старците.
– Ние не можем да влезем в къщата ви заедно.
– Защо? – удивила се жената.
Един от старците обяснил:
– Той се казва Богатство, – казал той, като посочил един от своите приятели. Посочил другия и добавил, – той се нарича Успех, а аз Любов. Сега иди в дома и поговори с мъжа си и тогава решете, кого от нас да поканите.
Жената отишла в дома си и разказала на мъжа си, какво е чула. Мъжът много се зарадвал.
– Това е много хубаво! Ако трябва да направим избор, да поканим Богатството. Нека да дойде и да изпълни дома ни с богатство.
Жена му възразила:
– Скъпи, а защо да не поканим Успеха?
Дъщеря им седяла в ъгъла и ги слушала. Изведнъж тя скочила и предложила:
– Не е ли по-добре да поканим любовта? Тогава нашият дом ще е изпълнен с любов!
– Нека се съгласим с дъщеря ни, – казал мъжът. – Иди покани Любовта да ни буде гост.
Жената излязла и попитала:
–  Kой от вас е Любов? Влез в къщи и ще бъдеш наш гост.
Старикът наречен Любов се насочил към дома. Другите двама старци го последвали. Жената изненадана ги попитала:
– Аз поканих само Любов, защо и вие идвате?
Старците отговорили:
– Ако бяхте поканили Богатство или Успех, другите двама щяха да останат на улицата, но тъй като поканихте Любов, където отиде той, ние веднага отиваме след него.
Там, където има любов, винаги има богатство и успех.

А това как става?
Когато поставя преграда на завистта, т.е. създам си навик да се радвам на успехите и красотата на другите, аз се променям.
Когато преодолея желанието си за повече покупки като жертвам, аз се променям.
Мързела побеждавам с труд, рутината с креативност, блудството с обезоръжаваща верност, сребролюбието с отслабващо задоволство.
Когато съм готова спонтанно да направя добро: да посетя болен или човек потънал в мъка; да не премина покрай някой, който е изоставен от близък, без да му обърна внимание; да дам исканото от просещия без да се интересувам за чистотата на мотивите му; да носа отговорност за поето обещание и да не говоря напразно; да простя на този, който ме е обидил или разочаровал, аз се променям.
Това са принципи звучали още преди 2000 години. Просто трябва да започнем да ги усвояваме. И тогава доброто ще започне да покорява сърцата на хората.
Блажения Августин е писал: „Блажен, който обича в Тебе приятеля и заради Теб врага. Само този не губи нищо скъпоценно, чийто пътища са в това, Кого не трябва да изгуби.“

Истинското приятелство не изпитва завист,

истинският приятел е най-голямото богатство.

Старият и мъдър вожд на викингите празнувал поредния си юбилей.
Шумно и весело пирували неговите приятели и съратници. Всеки ставал и вдигал наздравица за вожда, пели хвалебствени песни за неговата сила, мъжество, храброст и безстрашие. Пожелавали му богатирско здраве, победи в боевете, дълги години живот и всичко най-хубаво.
Дълго и търпеливо ги слушал старият викинг.  Накрая станал и казал:
– Благодаря ви братя за добрите думи, които изказахте в моя чест. Видял съм в живота си много скърби и радости, постигал съм слава и почит, получил съм много богатства и земни блага…, но нямам нито един истински приятел.
Думите на вожда съвсем не се харесали на войните му. Скочили от местата си възмутени.
– Как можеш да говориш така? Помниш ли, когато изтърва меча си в боя и аз ти го подадох, за да спася живота ти? – закрещял един от войните.
– Нима си забравил, как враговете ти запалиха дома ти  и аз те приютих със семейството ти? – огорчен прибавил втори.
– Дадох ти дрехи и те нахраних, когато беше гол и гладен! – възмутил се трети.
– Да, това е истина, – отговорил вожда, – Аз съм ви благодарен за това и оценявам вашата доброта и грижа за мен. Но помните ли онзи ден, когато получих награда за смелостта си в боя. Маска на завист изкриви лицата ви, много от вас наведоха глави и забиха поглед в земята. А аз очаквах да се зарадвате с мен! А когато бях повишен в ранг, вашите очи станаха тъжни. И вероятно някои от вас са си помислили: „Защо него, а не мен?“ А аз очаквах да споделите моето щастие.
Ние често не разбираме правилно понятието истинско приятелство. Спомням си поговорката: „Приятел се познава в беда“. Ние несъзнателно очакваме беда, за да проверим приятелите си.
Истинският приятел наистина се познава в беда, а най-искрените и преданите се познават в щастието.
Желая ви искрени и предани приятели, умеещи не само да са съпричастни и да ви подкрепят в скръбта, но и искрено да се радват на победите и успехите ви заедно с вас.
Приятелските отношения между хората са най-голямото богатство. Те не се купуват и не се продават, не се печелят на лотария и не се обменят. Душата на човека искрено се радва на истинското приятелство.
За да имаме такова приятелство, трябва постоянно да се стремим да станем вътрешно по-чисти и добри. С една дума, да растем.

Помислете колко важно за вас е дадено събитие? Мисля, че по-важно е как то  действа върху вас. Нашият живот се определя не от това, какво сме видели, а как го възприемаме.
Всеки трябва да се учи. След падане трябва да искаме шанс да опитаме отново, а от грешките си е необходимо да се поучим. Колкото повече търсим, толкова повече ще намерим. Нека се опитаме да извлечем полза от неудачите си.
Във всеки от нас има нещо, което в другите го няма. Ние можем да правим виртуозно това, както никой друг. Търсете това зрънце в себе си и го развивайте. Никога няма да се провалите, ако се занимавате с това, за което сте предназначени.
Целия свят е театър, в който ние играем. Но какво играем? Роли, които други са изискали от нас или режисираме сами своите действия и решаваме как да играем?
Успехът не ни учи на нещо. Това правят грешките. Те ни карат да бъдем по-внимателни и ни мотивират към промяна и развитие. Всеки, който иска да се учи трябва да експериментира, а в тези си действия можем да сгрешим. Важното е навреме да разберем, че грешим и да не униваме.
Колкото по-голямо здание се стремят да построят строителите, толкова по-дълбоко копаят и по-як фундамент изграждат. Така е и с всеки от нас.  Колкото по-голяма задача поставяте пред себе си, толкова по-сериозно трябва да помисли  за израстването  и обучението си в тази насока.
Не се отказвайте! Ако копнежа е в сърцето ви, не го оставяйте да загине и да изчезне на цяло. Животът е борба, в която успяват само упоритите.