Огорчен търговец на Coca-Cola се завърнал от Израел.  Един приятел го попитал:
– Защо продажбите ти в Израел бяха неуспешни?
Търговецът обяснил:
– Когато отивах там, бях сигурен в успеха, но имах затруднения, не знаех иврит. И реших да рекламирам напитката с тези картинки: „Умирам от жажда, пия Coca-Cola и бягам…“. Поставихме картинките навсякъде, където можеше.

– Добре измислени картинки, това трябваше да проработи! –  казал приятеля.
– Аз също бях сигурен в това, но никой не ме предупреди, че те четат от дясно на ляво.

Някои смятат, че  за да постигнат успех им е нужна власт.
Чарлз Макелрой веднъж се пошегувал: „Властта е чудесен кратко действащ  антидепресант“.
Придобитата власт действа, когато човек е в състояние да поддържат своята собствена вътрешна свобода. В противен случай „владетелят“ сам попада в конкретна зависимост или става роб на всеки, който му е подчинен.
Добре е ако получената власт се използва за благото на хората. В противен случай такава власт вместо очаквания успех в живота разкрива груб егоцентризъм, който се явява  спирачка за каквото и да е развитие. Такава „спънка“ може да разруши душата и личността на имащия власт, дори да го доведе до деградация, водеща до самоубийство.
Ако не можете да реализирате правилно някаква власт не а пожелавайте. Чрез нея може да задоволите собственото си его, но ако тя не облагодетелства всички останали хора, тя ще ви унищожи.

В историята имаше малко щастливци. Те рядко се мяркаха из страниците й.
Историята се създаваше от хора с очи, възпалени от безсъние, минали покрай радостите на живота с празни ръце, като последни бедняци. Въодушевявало ги е някаква голяма цел, която повечето пъти остава непостигната докрай.
Какво ли ще направиш ако знаеш, че си от ония странни завоеватели, които след всяка своя значителна победа, вместо да се приближаваш към целта си, към големия успех,  непрекъснато и безнадеждно се отдалечаваш от нея?
Кой знае, може би откриваш върховно удоволствие в работата, която  постепенно те приближаваше до онова, което е осъзната или още неосъзната цел в живота ти.
Но вероятно ти прибягваш към самоограничението от страх да не изпусне главното, да не отклони очите си от най-важното. Като александрийските аскети, лакомници по природа и сластолюбиви, които бягат в пустинята, за да се спасяват от самите себе си,  за да се преборят със страстите си, които обикновено се появяваха в рогатите образи на дяволи изкусители.

Това е историята на друг един житейски успех.
Героинята е българка, преселила се в Америка. Имала шанса да стане жертва на автомобилна катастрофа.
Понеже колата, която я бе блъснала, била шофирана от някакъв милионер, нещата се развили благоприятно за нея. Богаташът обещал щедро обезщетение и посетил пострадалата в болницата.
Раната не била съдбоносна, само счупване на крака, но жертвата била доста приятна на вид и милионерът зачестил с посещенията, додето всичко свършило с брак.
Впрочем не всичко. Щастливецът бил вече застаряващ мъж, а на известна възраст прекалените дози щастие са гибелни.
Така виновният се преселил в задгробния свят, а жертвата заживяла като богата вдовица.

Тази сутрин се събудих с великолепно настроение, станах, предчувсвах успеха неудържимо. Усещах желание да действам и се сетих за Сен-Симон, който поръчал на своя камериер да го буди сутрин с възклицанието:
– Ставайте, графе, чакат ви велики дела.
За съжаление аз не съм благородник по рождение и не мога да си позволя камериер, но поне споделям убеждението на графа, че всяко положение може да бъде подобрено.
Той никога не забравял това, нито в дните преди, нито по време, още по-малко след Френската революция.
Затова пък аз го забравям от време на време. Например вчера прекарах целия ден залепен пред телевизора, с изключение на една кратка разходка.
И това ако се нарича устрем?