Ников бе облякъл тъмносив костюм, който му стоеше много добре. Черните му обувки отразяваха светлината на витрините и уличните лампи. Той подаде ръка на дамата си и се насочиха към прочутия с шампанското си бар.

Това беше мрачно заведение, частично модернизирано. Пробиха си път през навалицата край бара и заеха масата, която съдържателят на заведението предварително беше запазил.

Щом поръчаните питиета пристигнаха, дамата дошла с Ников, нека я наречем Дечева, се обърна към него:

– Ще бъда напълно искрена с теб, – погледна го внимателно, за да види ефекта от думите си и продължи. – Ти си най-добрият помощник в бизнеса ми. До сега не съм имала такъв. И тъй като не се отнасяш с презрение към жените шефки, реших да ти направя едно предложение. Искам да ти продължа договора. Какво ще кажеш за това?

– Това е много мило и щедро предложение,-  смотолеви някак виновно Ников.

– Не ми изглеждаш много въодушевен?! – повдигна вежди Дечева.

– Предложението ми харесва, – започна внимателно Ников като се стараеше да не я обиди по някакъв начин, – но истината е, че аз не търся постоянна работа. Просто използвам уменията си за работа в офис, за да имам някакъв доход, когато основното ми занятие не носи пари.

– А какво е основното ти занимание? – полюбопитствува Дечева изненадана.

– Пиша, – смутено наведе глава Ников.

– А публикуват ли те? – за Дечева нещата започнаха да стават доста интересни.

– Да, – с тиха тъга каза Ников, – но напоследък се навъдиха толкова много като мен, че конкуренцията стана много голяма. Уча непрекъснато, усъвършенствам се. Надявам се да напиша нещо умно преди да навърша поне 35 години.

– Вероятно от това очакваш много пари? – съчувствено каза Дечева. – А после награди, вила, кола, а защо не и собствена яхта?!

– Всичко това не ме интересува, – вдигна очи Ников и я погледна.

– Невероятно, – ахна Дечева.

– Разберете ме правилно, – каза Ников съвсем спокойно, – моята представа за успех няма нищо общо с богатство или положение в обществото.

– Не те разбирам, – Дечева го гледаше изумена. – Нали всички се стремят към това? Тук хората наоколо –  и тя посочи с ръка тези, които седяха наблизо, – боготворят парите. И ти имаш смелоста да кажеш такова нещо точно тук?

– Е, аз малко си падам анархист, – засмя се Ников.

Дечева беше загубила и ума и дума. Гледаше този млад човек, когото познаваше като сръчен и всеодаен в работата си и не можеше да разбере, как можеше да няма стремежите и очакванията на останалите в обществото!

Това може да стане по различни начини, които могат да се групират в два способа:
1.Когато искаш да промениш мъжа си.
2.Когато желаеш да го сътвориш.
При първият начин можеш и юмрук да получищ в лицето или в по-мека форма развод.
Във втория случай зависи от искреното желание на твореца, т.е. да направите това съвместно с мъжа си. В резултат на това ще получите бонус. Мъжът искрено ще повярва, че съпругата му е „единствената жена“, за която си заслужава всичко това.
Когато искате да промените съпруга си, вие виждате неговите несъвършенства – искате от него нещо повече. В това се крие в действителност, същността на проблема.
Кога ще можете да сътворите своя съпруг?
Когато видите в него достойнства, които още няма, но потенцилно би могъл да притежава. Имено в това се крие успехът в семейния живот.
Как майката трябва да научи дъщеря си, да възприеме любимия си?
Първоначално трябва да изучи неговите привички, недостатъци и особености на характера. Да ги приеме, а след това да придаде достойнства, които той може потенциално да има.
Какво да се направи, ако съпругът не иска да бъде лидер в семейството си и не е готов за решаването на важни проблеми?
Трябва да повярвате в него. Друг път няма.
Ако повярвате в съпруга си, той няма къде да отиде, ще започне сам по собствена инициатива да става истински мъж. А колкото повече вярвате в него, толкова той ще има по-голям успех в работата си и в живота.
Само така можем да станем жени на истински мъже.

Не ви ли се е случвало да усещате, че сте напреднали в някаква дейност, работата си или някакво изследване, и изведнъж всичко се срива, и вие оставате с празни ръце?
Нищо ново нали?
Някои песимисти могат да твърдят, че това дори ги съпътства във всяко тяхно начинание.
Във всяка една такава история има искрица хумор, който ни държи, далеч от срив.
Ето какво се случило на един психиатър, изглежд и него го е сполетял „успеха“ в работата му.
Един ден той поздравил свой пациент:
– Радвам се, че напредвате. Мисля, че скоро ще можем да ви изпишем съвсем здрав, освободен от всякакви натрапчиви идеи.
Пациентът  неоволен отговорил:
– Докторе, и вие наричате това напредък? Шест месеца аз се наричах Наполеон, а сега не знам кой съм….

Още в началото на кариерата си режисьорът Гайдай, при снимането на филма „Делови хора“ по новелите на О.Хенри, имал голям успех.
В него имало много режисьорски сполуки.
Преди Гайдай бил почти обсебен от звуците. Разхождал се, почуквал всеки предмет и се заслушвал.
Когато в „Делови хора“ при отвлечането на момчето му се тресат краката, се чува метален звън.
На въпроса:
– Защо го направихте?а
Гайдай вдигнал рамене:
– Не знам. Харесва ми, това е…. А после, критиците ще измислят нещо.
И наистина, един кинокритик написал, че металния звук на монета говори за това, че отвлеченото момче за мошениците, се явява като символ на богатство.

Митко се погледна отново в огледалото.Той стигна до някаква яснота в мислите си. Разбираше, че не може да бъде друг и оцеляваше, благодарение на тези, които му бяха оказали доверие.
В този момент през прозореза влезе врабче. Врабче като всяко друго доверчиво и гладно. Паникьосано то започна да търси изход стремглаво със всичките си сили.
Тъй като вземаше стъклата на двукрилите прозорци за изход, удари главата си няколко пъти в тях. Полетя към тавана сторил му се като бял облак и го окървави от раните придобити от предишните сблъсъци.
Димитър беше хладнокръвен във всичко, което вършеше. Скочи да помогне на врабчето, но разбра, че това е безнадежна работа.
Птичето разбираше, че се блъска в илюзиите си, но това не му помагаше да намери естествения изход.
То се уплаши още повече и само случайният му безумен опит се овенча с успех.
Окървавено, с писък опианено от щастие, врабчето отлетя към свободата си.