Днес се защитават автомобилистите от някои атавистични правни норми, които официално не са отменени до сега. Някои от тези правила могат да предизвикат усмивка.

Много внимателно към този въпрос са се отнесли датчаните.

По закон пред движещ се автомобил е трябвало да се движи човек, размахващ флаг, за да предупреди движещият се конен транспорт, че приближава кола.

Ако се случи така че шофьор с колата си мине край конен превоз и коня се уплаши, водачът на превозното средство, трябва непременно да отбие в страни и да спре.

Осен това, при продължителна нервна реакция на животното, шофьорът е необходимо да покрие своя „железен кон“, за да го скрие от погледа на коня, с цел животното да се успокои.

Какво правите, когато в самолет или друго превозно средство ви молят да си размените местата?

Навярно мразите, когато се качвате в самолет, влак или автобус, и някой ви пита:

– Можете ли да се преместите на другото място?

Вие се опитвате да обясните:

– Не, но това е мое място. Защо трябва да се премествам някъде другаде?

Но, можеш ли да обясниш, на някой, който настоява за това?

За това ви предлагам следния отговор, който трябва да кажете спокойно и с дружелюбна усмивка:

– Съжалявам, няма да се преместя, защото в случай на авария това ще попречи на разпознаването.

След тези думи вече няма да ви безпокоят.

Денят беше мрачен и потискащ. Облаци скриваха слънцето, но бе задушно и горещо.

На Михаил Сираков бяха съобщили, че баща му е в болницата и бере душа. Той хвана влака и сега бързаше да се срещне с баща си, преди да е преминал в отвъдното.

През целия път се молеше:

– Господи помогни ми да го заваря жив, за да си взема довиждане с него. Само той ми остана, нямам друг човек, който да ми е толкова близък на този свят.

Михаил бе замил да проучва нови находища на хиляда километра от дома си и бе оставил баща си на грижите на съседката.

В последно време баща му губеше памет и се държеше неадекватно. Оня любвеобилен старец бе изчезнал и на негово място се бе появил вечно сърдит и недоволен възрастен човек, който капризничеше като малко дете.

Въпреки всичко Михаил обичаше баща си, за него той все още си беше добрият баща, но сега е засегнат от неизлечима болест.

Когато влезе в реанимацията Сираков видя възрастен човек, който бе изпаднал в някакво полусъзнание. От него излизаха разни тръбички.

„Но това не е моят баща, – каза си Михаил и се зарадва, – Баща ми е в къщи. Някой е сбъркал имената и е повикал мен вместо сина му. Колко жалко. Какво мога да направя за този безпомощен старец?“

Михаил отиде при дежурния лекар и го попита:

– Колко му остава?

– Трябваше вече да е мъртъв, навярно е чакал вас, – каза много тихо лекарят. – Добре, че дойдохте.

„Кой знае колко далече е неговия син, – бореше се с мислите си Михаил. –  Този старец с надежда се е държал, за да бъде няколко минути със сина си преди да си отиде“.

И Сираков взе решение. Той се наклони към старецът хвана го внимателно за ръката и нежно каза:

– Татко, аз дойдох.

Умиращият сграбчи ръката на Михаил, очите му се разшириха. На лицето на старецът се появи щастлива усмивка. След това се отпусна и премина в небитието.

Дядо Петър седеше на пейката и разказваше за случилото му се:

– Мошеници бяха, но не можах да ги разпозная. По доста хитър начин взеха пари от мен. Представиха се за мои роднини. казаха ми, че са в голяма нужда и аз от състрадание им дадох две трети от пенсията, която току що бях получил.

– Много си доверчив, дядо Петре, – укори го Стефан.- Възрастен човек си, а като малко дете си се хванал в капана им.

Владо пък го похвали:

– Браво! Доверието е прекрасна човешка черта, чрез която всеки се изявява като личност.

– Може и така да е, – след като помисли малко, с усмивка каза доверчивия старец, – Какво са парите? Днес ги има, утре ги няма.

– По-добре е да бъдеш доверчив, отколкото да загубиш вярата си в хората, – каза Владо. – Нима е хубаво да се превърнеш в подозрителен и неприветлив човек?

Усмивка, създаваща „аромат“. Външно тя е незабележима, а вътрешно много ярка. Тази усмивка не се изразява с устни, а с очите и цялото лице.

Леко издърпайте нагоре ъгълчетата на устните си, така сякаш ще се усмихнете, но не сте успели да сведете усмивката си до края. Но мислено тя е извършена цялостно.

Дръпнете ъглите на очите и леко повдигнете лицевите мускули, които са директно под очите. Включете вътрешното си чувство на радост, запалете го с очите си.

Сформирайте такова състояние на радост предизвикано по този начин. Направете го стабилно. Научете се да се намирате в него и колкото може по-често го включвайте всеки път, когато сте с хората, особено тези, които харесвате.

След като практикувате известно време, ще усетите как сте станали по-привлекателни и колко много ще се харесвате на хората.

Запалете огъня в себе си и този огън ще запали околните.