Става въпрос за капанът на паяка, с който той улавя жертвите си.
Паяжината е изработена от издръжливи на тежест нишки и спирални  оловни такива разположени върху тях, които са лепливи, както и нишки, които свързват всичките останали заедно. Спиралните лепливи нишки не са напълно слепени към основните.
По този начин колкото повече уловеното в паяжината насекомо се опитва да се освободи, толкова повече се залепва за тях. След като оловните нишки се слепят върху цялото насекомо, те постепенно губят своята еластичност и стават по-твърди и сгъстени. Така насекомото не може да се измъкне.
То остава неподвижно и се втвърдява като камък. Уловената от нишки жертва няма никакъв друг избор освен да чака паяка да дойде и да нанесе последният си удар.
Паяците изтъкават паяжината си според големината на съществата, които искат да ловят. Ъгълът на паяжините също се променя в зависимост от вида на движенията на жертвата, която плануват да ловят с нея. Предварително се определя дали е летяща, вървяща или лазеща Тези две условия увеличават възможността за реален улов.

При бактериите във вътрешната популация се поддържа генетично разнообразие, което се появява при смяната на екологичните условия.
Бактериите са най-разпространените организми. И на Земята няма място, където те не биха могли да живеят.
Тази приспособимост е свързана с високата им генетична вариативност. Случайното изменение, ако се окаже благоприятно, мигновено се разпространява в популацията.
Благодарение на бързото си размножаване, тези изменения бързо се разпространяват между тях.
Как се предават получените изменения?
Всички дъщерни клетки ще носят получената промяна. Постепенно при стареенето на предходните видове ще се изяви новата популация.
Известно е, че бактериите могат да обменят участъци от генома и възможно е това да играе някаква роля в приспособяване на популацията към новите условия.

Един човек решил да тръгне по пътя на истината. Отишъл при един учител и изявил желанието си:
– Повече от всичко в този свят искам да вървя в пътя към истината.
Учителят му отговорил:
– Защо не, само че трябва да приемете две условия. Първо, вие ще правите това, което не искате. Второ, няма да можете да правите това, което искате.
Именно „искането“ стои между човека и пътя към истината.

Това е относително нов слънчев колектор. За него разработчиците били вдъхновени от формата на лотоса. Той е предназначен за осигуряване на малко количество ел. енергия и топлина за малки обекти.
Колекторът има 18 „венчелишчета“, които се разпростират на 4 метра в диаметър. По план изобретението трябва да произведе 3 кВт термална слънчева енергия  при идеални условия.
Разработчиците се надяват, че дори и при  не толкова идеални метеорологични условия, устройството ще може да произвежда до 2 KW топлинна слънчева енергия. Планира се два колектора да се използват за високоефективна слънчева батерия, способна да преобразува 40% от постъпващата слънчева енергия в електричество, докато в това време устройството ще поглъща други 40% като топлина енергия.
За охлаждане на слънчевите батерии ще е необходима студена вода, а нагрятата ще се използва като полезен страничен продукт.

Учени от Университета в Райс са установили, че растенията се предпазват от насекомите чрез циркадния ритъм.
Тези  ритми са колебания в интензивността на различните процеси в тялото, свързани с промяната на деня и нощта. Те са присъщи на почти всички живи същества на Земята. Независимо от факта, че на пръв поглед, циркадните ритми се  се обуславят от външни причини, те имат ендогенен произход. Например, растения, които се въртят през целия ден по посока на слънцето, през нощта обръщат листата си на изток точно преди изгрев слънцето.
Една трета от целия геном на растенията се активира в съответствие с циркадния ритъм. Учените смятат, че гените, отговорни за реакция на растенията спрямо деня и нощта им помагат да се бори с насекомите.
Направили експеримент.  В един от случаите ритъмът на гъсениците съответствал на този на растенията, а в друг случай, когато гъсениците били будни, растенията се намирали в спящо състояние. Оказало се, че опящите растения не са се съпротивлявали на изяждането им и са пострадали повече от будните.
През деня, в съответствие на циркадните ритми при растенията се променят съдържание на веществото, отговарящо за растителната устойчивост на атаки от насекоми и болести, по-специално то активира механизмите за растителна отбрана и позволява на растението да се възстанови бързо.
Трябва да се отбележи, че циркадните ритми помагат за оцеляването на растенията в един променящ се свят. Те правят възможно, растенията да издържат на абиотичния стрес и да се запази целостта им в тежките градски условия.