Учените отдавна знаят, че възрастните хора прибавят по някой и друг килограм към теглото си, но сега едно ново изследване можа да обясни причината за това. Тя няма никакво отношение към физическото натоварване или неправилното хранене.

Изследователите са открили ензим, производството на които се увеличава с възрастта.

Направен е експеримент с мишки, при който било открито, че гризачите, които са на диета с високо съдържание на мазнини, в които било блокирано производството на DNA-PK, натрупали по-малко тегло.

До сега се е смятало, че наддаването на тегло при по-възрастните хора е от липсата на физически упражнения, нездравословен начин на живот и отсъствието на воля. Но това изследване показва, че съществува генетична програма, която управлява изработването на ензим, който допринася за увеличаване на теглото и намаляването на физическата активност.

Изпитанията са неприятни, но те не ни лишават от радост.

Нашата надежда е на небесата, а не в комфорта на живота на Земята.

Без физически упражнения тялото отслабва. Жизнените изпитания тренират нашата душа и закаляват вярата ни.

Вярата на тези, които преодоляват изпитанията, расте и те стават победители.

Исусовата любов расте в сърцата ни и ни изпълва с неизказана радост.

Тези, които се страхуват и избягват страданията, не могат да изпитат тази неописуема радост.

Новият препарат разработен от лекари от Института Солк, може да замени упражненията.

Той прави мускулите по издръжливи и ги кара да изгаря мазнините без спортни натоварвания. Ако той бъде одобрен ще помогне на инвалидите и немощните хора да получат някаква полза без упражнения.

Медиците са получили убедителни доказателства, че препаратът изгаря мазнините и дава ефекта на физическите упражнения при мишки водещи заседнал начин на живот.

Според Рон Еванс, водещ автор на изследването, се подготвя да се пусне по-напреднала версия на препарата под етикета Mitobridge.

Лекарството се давало на мишки в продължение на осем седмици. и веществото карало мускулите на гризачите да горят мазнини.

Това е позволило да се запази повече глюкоза в мозъка, което дава възможност на неактивните мишки да тичат около 70-80% по-дълго в тест за издръжливост в сравнение с контролната група мишки, на които не са давало от лекарството.

Тази увеличена издръжливост имитира ефекта от упражнения. Тя ускорява обмяната на веществата. Това лекарство дава възможност да се движи човек, когато тялото не може вече да издържа умората.

За разлика от предишните препарати, този има предимство в това, че действа без упражнения.

Според ново изследване, за месеците прекарани в ниска околоземна орбита, астронавтите стават все по-високи, но след завръщането си на Земята постепенно се връщат към предишните си размери. Също така след полет у астронавтите възниквал проблем с гръбнака.

В хода на изследването, шест астронавти на НАСА, всеки от които е бил между четири и седем месеца на Международната космическа станция, три пъти е бил подложен гръбначния му стълб на ядрено-магнитен резонанс: в навечерието на полета, веднага след завръщането им от полет и два месеца по-късно.

Сканиранията показали, че по време, когато са били в космоса, мускулите поддържащи гръбначния стълб са атрофирали. Масата на тези мускули е намаляла с 19 %.

След два месеца те са успели да възстановят само 2/3 от масата на мускулите преди полета. Всичко това четири пъти е увеличило риск от дискова херния в астронавти в сравнение с контролна група.

Освен това астронавтите пораствали с пет сантиметра, но след завръщането си тази разлика изчезвала.

Около 70% от астронавтите на НАСА се оплакват от дискомфорт в гръбнака само след няколко дни, когато летели в космоса. У 50%  се наблюдавали болки в гърба след завръщането им на Земята.

Обикновено тези усещания се обяснявали с подуване на гръбнака след като на него преставало да действа теглото на тялото.

Но томографията не давала никакви признаци за такова подуване. След допълнителни изследвания се изяснило, какво точно става с гръбнака на астронавтите.

Редица проблеми могат да се избегнат, ако в програмата на астронавтите се включат укрепващи гръбнака упражнения, които били разработени за пациенти на земята с аналогични разтройства.

Бяха изминали пет години, откакто Донка за първи път прекрачи прага на университета. Тя завърши с отличен успех специалността си и бе поканена да остане на работа в учебното заведение, което бе завършила.

Надежди, мечти, очаквания, всичко се бе събрало в тази покана. Очертаваше се бъдеще, за което отдавна Донка си мечтаеше.

Тези дни тя имаше проблем с една от задачите, които ѝ бе възложил един от професорите. Трябваше да предаде работата си на другия ден и нямаше никакво време да поправя грешките си.

Донка бе много напрегната и стресирана. Не виждаше изход от създалата се ситуация.

На другия ден тя трябваше да ръководи упражненията на група студенти. След занятието един от младежите я попита:

– Можете ли да ми отговорите на въпроса, колко е пет плюс две?

Въпросът ядоса Донка. Тя бе напълно сигурна че студент от четвърти курс, какъвто бе Дамян, може сам да си отговори на въпроса.

Донка се намръщи и му каза:

– Ти знаеш отговора – седем. Защо ме питаш?

Той се усмихна топло и отговори:

– Не, съвсем не исках да ви засегна или да се подигравам с вас. Според вашата математика пет плюс две е седем, но не и според Божията.

Донка се заслуша в думите на студента внимателно. Тя усещаше, че тук се крие нещо повече от проста математика.

Дамян прибра буйния си перчем и спокойно обясни:

– За Бога пет плюс две е повече от пет хиляди, защото Той може да нахрани пет хиляди души само с два хляба и пет риби.

Този оригинален отговор помогна на Донка да преодолее стреса и да се успокои. Замисли се върху казаното от Дамян и се помоли:

– Господи, моля Те помогни ми.

За нейна изненада професорът разбра затрудненията ѝ и даде на Донка още една седмица отсрочка.

„Да, Бог е с нас, – каза си Донка, – Той винаги е с нас и ни дава надежда и мир. За Бога няма нищо невъзможно“.

Радостни сълзи заляха бузите ѝ. Тя не беше сама, Бог нямаше да я изостави. В кавито и обстоятелства да се намираше, тя можеше да очаква помощ единствено Него.