Имало някога по-щастливо време. За него разказват по-старите хора. И в песните се споменават някои неща, и в обичаите има останало от тогава.
Та това старото време още  бе живо, макар и като спомен.
Весело било тогава. Пасбищата били общи и никому не идело на ум, че можело да бъде другояче. А в реките всеки е могъл да хвърля серкме или да залага кош където си ще, на което си иска място. Ако някой кажел:
– Тази река е моя от тук до тук и рибата, дето е във водата, и тя е само моя, — щели да го помислят за луд.
Горите и те били общи, потрябват ти дърва, впрягай воловете и карай, сечи и товари! Всекиму се падало по равен дял орница и всяка къща обработвала своите ниви според хората и силата си. Имаш ли добитък, млади орачи и жътвари, хлябът ще ти стига, дори ще остане. Пък и хората не били ненаситни за земя, нали човек има само две ръце и едно гърло, защо му е повече?
Това били щастливите времена. Жените тъчели, младите гледали добитъка, мъжете обработвали земята, ходели на лов.
Данъците  били колкото да се каже, че има някакъв данък: по някоя агнешка кожа, крина жито, черпак бяла мас.
И дните не препускали бясно, като подгонени от вълци. Времето стигало за всичко.  И да се послуша как пее вятърът в гората и как вие зиме из шубраците, и птиците как чуруликат.  Всичките тези звуци, залегнали в мелодиите, които изкусните пръсти на свирачите извиквали на саморъчно издяланите си инструменти.
Времето стигало на невестите, за да гледат как разцъфтяват горските цветя, как се сливат и съчетават цветовете им в чудни фигури, та ги пренасяли после на становете си, на гергефите си, по шевиците на ризите и престилките си.
Времето стигало за всичко и за работа и за любов, и за сватби и за кръщенки. И затова празниците били чести. Майските дни били посветени на любовта, тогава ставали годежите, а сватбите щом се появи първия лед.
Всички били весели хора и благославяли всяко нещо, което давало плод.
Така живели хората някога и ако трябва да се вярва на песните и на обичаите им, животът им не бил лош. Радостта често ги спохождала, защото вземали от земята само това, което им трябвало и без което не могли. И защото не вървели срещу природата, а нагаждали живота си според нейните закони.

Може би е добре, че естествените ни възможности са ограничени. и не само физическите, но и душевните и психическите.
Ние имаме радост. Неизразима радост на обещание, надежда за преобразяване, за получаване на невероятна относно „естеството“ ни завършеност. О, ако можехме да оценим, тази невероятно щастлива възможност!
Замъгляването е страшно нещо. То кара човек да  престане да разбира за какво е призван. От тази нечувствителност в душата расте разрушителна пустота,
Днес човек се забавлява, шегува се, убива времето си или скърби, озлобява се от безсмислието на живота си. Това е едно безизходно състояние, безнадежно съществуване.
Именно днес ние си спомняме факта за идването на Святия Дух върху апостолите и раната църква. Във Святия Дух всяка душа оживява. Всичко това е неразбираемо за оскъдния ни човешки ум. Ако човек се опита да познае Бога умствено, душевно и аскетически, това е равносилно на търговия, при която си купуваш „механизъм“, за да достигнеш Създателя си.
Не, всичко е много по-просто и прекрасно, отколкото можем да си го представим. Господ Бог, Светата Троица ни дава Себе си, за да приемем този дар, Той ни дава способност за това.
Това е особено важно да се разбере днес, когато  някои със собствени сили се стремят да достигнат небето, облягайки се на своето високоумие.
Днес ние си спомняме за слизането на Светия Дух върху апостолите, и обозначаваме този ден като раждането на Църквата. Защото именно в единодушието на Църквата ние намираме в Бога пълнотата на живота. Това, което лежи в основата на Църквата обуславя пътя на преобразяването, очистването и освещението на живота ни.
Това не е моментен акт, като будистко „просветление“, това е начинът, по който внимателната и чувствителна човешката съвест се ръководи от благодатта на Светия Дух. И това пътуване започва в човешкия живот на Земята. По този начин, това преображение и изкачване към Бога става смисъла на живота ни.

Любопитството е нещо, което губим с годините. Ставаме цинични и изхабени, като дрипа. Това изглежда нормално, като се има в предвид съвременния начин на живот.
Но нека се постараем, колкото се може по-дълго да запазим това невероятно чувство. Нали то ни води към големи и понякога безумни неща. Благодарение на него в детството си сме опознали всичко около нас.
Именно това не ни достига днес.
Любознателният ум умее да извлече идеи от почти всичко, което му се предостави. Най-добрите дизайнери, програмисти, рекламодатели имат такъв ум. Ум отворен за всичко.
Съхранявайки любознателността си, човек остава постоянно млад.

Навярно сте чували  съвета: „За да привлечете вниманието му, смейте се на шегите му“. Това достатъчно ли е за едно бъдещо брачно съжителство?
Изследователи са стигнали до следния извод: Жените обичат остроумните мъже, а мъжете предпочитат жени, които се смеят на шегите им. Може би ще се съгласите с мисълта, че хората с добро чувство за хумор са по-привлекателни.
Интересно е, че мнението на мъжете за жените не зависи от остроумието им. Такава е мъжката психология. Външността на жената в първия етап от запознанството натежава най-много. Жените напротив, разглеждат мъжа с добро чувство за хумор като потенциален партньор. За тях той е по-привлекателен, интересен и популярен.
Учените са разбрали, че мъжете и жените еднакво уважават чувството за хумор, но влагат различен смисъл в него. Жените ценят способността на мъжете да разсмиват, а мъжете – да разбират шегата.
По време на едно изследване на 130 студента представили двама човека от различен пол. Единият от тях бил смешник, а другия оценявал хумора. Студентите трябвало да отговорят на въпроса, с кого от посочените хора биха завързали бъдещи отношения. Жените предпочели шегаджията, а мъжете жената, която смята своя партньор за остроумен. Този малък нюанс може да ви помогне  при завоюването на човека на мечтите ви.
Хумора засяга потомството. Съгласно съществуващите психологически теории, жените предпочитат остроумните мъже, защото присъствието на чувството за хумор в човека свидетелствува за жив и здрав ум и съответно добри гени. Това е най-лесния начин да се уверите, че избраникът ви има добри умствени способности и богато въображение.
Колко е важно това за хора, които търсят сродни души не знам, но тези, които съветват младите обикновенно казват: „Ако не се интересувате от даден човек, не се смейте на шегите му, дори ако са прекалено смешни“.