Точно както отсъствието на важни витамини в храната ни отслабва нашето здраве, недостатъчната молитва ни отслабва духовно.
В Библията се казва, „Непрестанно се молете“. Не е достатъчно просто да станете сутрин от леглото, бързо да отпуснете глава и да кажа няколко фрази. Това е малко.
Трябва да отделите специално време да останете насаме с Бога, да се обърнем към Него в молитва и да чуете това, което Той ще ви отговори чрез Словото Си.
Ако всеки ден отделяте достатъчно време за молитвата, то ума ви ще бъде наситен с молитва през целия ден.
За претоварената майка или много заетият човек това може да изглежда твърде трудно, но всяка минута, прекарана насаме с Бога е много полезна.
Но дори и при много голяма заетост можете „непрестанно да се молете“ в ума и сърцето. Можете да се молим навсякъде и по всяко време и Бог ще ви чуе.
Молитвата непрестанно обогатява живота на човека.

На собственика на къща, намираща се на улица Cesky Krumlov № 74 много му провървяло.
Туристите нямали край, магазинът за сувенири процъфтял.
И това е, защото точно тук археолозите са открили уникална „говежда настилка“.
През 15-16 век местните занаятчии асфалтирали улицата с кости и копита на хиляди телета. На кой точно му е дошло на ум, така да използва останките на двукопитни животни, не се знае.
Археолозите предполагат, че това е бил някакъв рекламен трик, измислен от хората, които живеели в този дом.

Може би, в ерата на заеми и вноски най-подходящите математически умения са майсторското изчисляване на лихвите на ум.
Най-бързият начин да изчислиш процент от число е като умножиш дадения процент по числото и премахнеш последните две цифри в получения резултат.
Колко е 20% от 70?
70 × 20 = 1400.
Премахвате двете последни цифри и получавате 14. При разместване на множителите, произведението не се променя. И ако вие пробвате да изчислите 70% от 20, то резултатът отново ще бъде 14.
Този метод е много ефикасен за кръгли числа, но какво се прави, ако трябва да се изчисли процент от числото 72 или 29?
В този случай трябва да се пожертва точността, заради скоростта и да се закръгли числото. Например, 72 закръгляме на 70, а 29 на 30 и извършваме съшите операции.

Хората започнаха да излизат от киното. Лицата на повечето бяха пожълтели и гледаха неспокойно. Те бяха потресени от филма, който беше свършил преди малко. Той не бе свързан със реални събития, а с едно предполагаемо бъдеще. В него видяха сринат любимия си град, но сега дишаха спокойно, виждайки че всичко е на мястото си.

– Несъмнено такъв ужас, макар и измислен, ще ни накара да ценят този шумен град не мислите ли? – попита Фистов, среден на ръст, леко закръгленият собственик на предпиятие за детски играчки.

– Е, само един посредствен ум може да разсъждава така, – каза Чочо без да го погледне.

Мигновенно се възцари мълчание. Фистов изпепели с поглед Чочо.

– Какво намеквате младежо? – обърна се той към Чочо.

Чочо зарея поглед нагоре, сякаш го интересуваха планинските върхове, които бяха източили ръст в далечината.

– Това не е приказка или някаква фантасмагория, – каза младежът с безгрижен тон, сякаш не разбираше, че с думите си бе засегнал бизнесмена. – едва ли ще забравите кадрите, които сте гледали преди малко. Помислете, ако това се случи с нашия град, мислите ли, че това не ви засяга?

Фистов застана смаян:

– Какво мога да направя? Това може и никога да не се случи.

Чочо го погледна, а на устните му се изписа подигравателна усмивка:

– За да не случи такова нещо, трябва да го предотвратите, – каза съвсем серизно Чочо.

– И как ще стане това? – Фролов подскочи като ужилен.

– Нали бъдещето е последица от миналото? попита Чочо.

– Не мога да разбера, какво целите, – студено каза Фролов.

– Кълновете на това разрушение, се намират тук, – обясни Чочо, сочейки наоколо с ръка. – От нас зависи да предотвратим това, което ще се случи в бъдещето. Ние сме отговорни за него.

– Но това е нелепо, – възраси Фролов, – Ако нещо е предопределено да стане как ще се промени?

– Съдбата си е съдба….., – недоверчиво поклати глава Чочо. – Наистина ли предпочитате да прехвърлите отговорността за вашите действия на някой друг?

– Мисля, че бихме могли да избегнем тези разрушения, които гледахме във филма, – намеси се дребно старче с рунтави мустаци. – Ето, господин Фролов произвежда играчки. Много е важно какви са те и как ще се отразят на възпитанието на децата ни.

– Така е, – съгласи се Васка, – ако още от сега държат автомати, пушки и саби и наушким си играят на война, какво ще стане утре с тях? Дали някои от тях няма да си спретне утре, като възрастен, някоя война или унищожение на хора и селища, просто така за удоволствие?

Хората от оформилата се група наведоха глави. Всеки от тях разбираше, че не може безгрижно да се отнася към днешните събития, защото всяко от тях е залог за добро или ужасяващо бъдеще.

Виктор и Станислав често посещаваха не една библиотека, търсейки знания, за да ги внедрят в живота. Виктор беше практичен човек, изобретяваше и приспособяваше. И всичко само за едно, да олекчи живота на хората. Станислав беше по-философски настроен и повече работеше с главата си. Комбинацията от двамата даваше невероятни изобретения. Единият даваше идеите, а другия ги осъществяваше на практика.

В днешния мрачен следобед се бяха събрали у Виктор и разговаряха разпалено, на тях климатичните условия въобще не им влияеха.

– Навярно ще се съгласиш, че живеем в небивала епоха. Епоха, в която човек всеки ден поставя под съмнение Бога, – каза Станислав.

– Я виж колко чудеса ни предоставя в последно време науката и те улесняват живота ни, – протегна ръка напред, към някакъв невидим образ, Виктор.

– Да, чувстваме се могъщи, защото сриваме границите на невъзможното, – засмя се Станислав. – Изминаваме големи разстояния за кратко време, разговаряме с хора от другия край на света, на Марс ще изпращат хора и какво ли още не.

– Въпреки това се намират и врагове на прогреса, – подскочи Виктор, – които смятат, че е кощунство да  надхвърляме собствените си ограничения.

– Мисля, че науката облагородява човека, – успокои топката Станислав, – утвърждава властта му над природата, така както моралът и образованието ни помагат да надвием диващината си.

– Разбираш ли, че зад всяко изобретение се крие човешко усилие,  – разкалено каза Виктор, – нечий живот, посветен за решаването на даден проблем? Всяко изобретение надживява своя създател и в повечето случаи той не вижда плодовете на своя труд.

– Докато има хора, които не се задоволяват само с едното ядене и използват всичко наготово, – каза Станислав, – а решат да използват и ума си, като престанат да бъдат паразити върху Божието творение, науката никога няма да загине.

Вън затрещя. Вятърът усили бесния си щурм. Чуваше се скърцане и удряне на незатворени прозорци и врати. Небето се намръщи и заплака.

Двамата приятели се спогледаха. Виктор стана да приготви чай. В такова време той сгрява тялото и доставя наслада на душата.

Нека вие, нека трещи навън, това няма да спре човека. Той е създаден да твори и изгражда, както своя Творец.