През 1937 г. немския педагог Фридрих Фьобел отворил образователно-възпитателно учреждение за малки деца. Там те могли да играят, да пеят, да танцуват и да придобиват важни житейски умения. Тези заведения нарекъл Kindergarten, което  означавало „детска градина“.
Чрез това понятие Фьобел искал да направи аналогия между тези учреждения и обикновените градини. За децата трябва да се грижим така, както се грижим за растенията.
Днес предучилищните учреждения в много страни се наричат детски градини.

На героя от филма „Човек на дъжда“ съчувстват мнозина. Този филм е посветен на хора аутисти. За такива хора  е проблем не само социалното взаимодействие, но  организацията и планирането на времето. За съжаление устройства помагащи за това до сега не е имало.
Посещавайки един от центровете за творческо обучение дизайнерите Грегъри Хейтър и Еми Шлосер създали устройство с названието Remind Daily Planner – Напомнящ ежедневник.
Той е станал особено необходим за възрастни аутисти, желаещи да живеят самостоятелно.
След изследване живота на много аутисти е станало ясно, че за да останат организирани, те трябва да следват определен режим. Именно това е ключът към спокоен и независим живот.
Уредът е снабден с вградена чувствителна на допир лента, която служи за проверка на завършеността на дадено действие. устройството помага на човек да подобри планирането и организацията на уменията си.
Устройството се състои от екран, аналогов часовник и сензорна лента, облечена в алуминий, която е прикрепена към еластичен ремък. Уредът планира деня и синхронизира плана чрез Bluetooth към комуникационен канал. Напомня за всяко планирано занятие, след което потребителя трябва да докосне лентата, за да потвърди за изпълнението на задачата и  да премине към следващата.
Преди това устройство са съществували много други начини за регулиране на тези дейности. Като се почне от записване на дъска, до изображение върху кубчета или движеща се лента.
Безусловно новият начин на организация е много по-удобен и достъпен.

Художници, които искат да подобрят уменията си, често са в търсене на съвършения материал за работата. Все по-често, търсенето ни води до познатите камък, гипс, пясък, бронз и дори лед, както и на материали, които изглеждат неподходящи за създаване на скулптури. Като например проводници, храна или кибритени клечки.
При избора на материали Крис Гилмор се ръководи от това доколко са достъпни и икономични. Така той решил да създаде своите скулптори от картон за опаковка.
Даже при използване на кибритени клечки за направа на замъци остават кутийките от кибрита неупотребени, а при избрания картон всичко влиза в работата.
Всичките работи на майсторът са направени в естествена големина и се отличават с поразителна преработка на най-дребните материали. В неговите скулптори няма дърво, кабели или гума, само картон и лепило.
Скулпторът казва: „Голямото изкуство не се нуждае от големи разходи“.
Някои скулптури носят „белега на миналото“ под формата на оставащите условни обозначения, които обикновено се прилагат на картонените опаковки. Но това съвсем не ги загрозява, а хармонично се вписват в общата картина.
Единственият минус при използване на картона е, че скулпторите направени от него, не трябва да се доближават до вода и огън.

В древен Китай учените оставяли ноктите си да израснат фантастично дълги, за да демонстрират пред всички, че не се занимават с физическа работа. Какво невероятно прахосничество на милиони умели ръце!
Нима ще уважавате тези хора, за това че омаловажавали и причинявали атрофията на ръцете си, истинския инструмент на творението.
Така те заразявали с презрението си към труда и самите труженици, върху чиито практически умения се градяла цялата постройка на цивилизацията!
Занаятчиите искали синовете им „да се издигнат в обществото“ до класата на „служителите с черни костюми“.

В нашата памет може ли гладко да се натрупа цялата информация, предоставена от сетивата ни?
Изследвания и експерименти проведени от психолози показват, че това не винаги е възможно. Не винаги паметта на човека е способна достоверно да възпроизведе получената от нея информация.
По време на един такъв експеримент на участниците е бил показан диапозитив. На него имало вагон в метро. Във вагона пътували двама човека, един чернокож и един бял. В ръката на белия човек имало испански сгъваем нож.
Експериментът се е извършил така. На един от групата е показан диапозитив. Той по памет е трябвало да разкаже за видяното на друг, а той на друг и т. н., докато описанието достигне до последния от групата.
Изследователите се убедили, че в паметта на участниците стават интересни и разнообразни изменения на информацията. Ножът сменил собственика си, даже се появила и възможна жертва. Ето как звучало описанието на последния участник, когато то стигнало до него: „Във вагон от нюйоркското метро, който вървял по улица Портленд, се намирала еврейска жена и чернокожо момче, което държало испански сгъваем нож“.
В друг експеримент на групата участващи бил прочетен списък от  думи: сън, уморен, събуждам се, креват, нощ, отдих, хъркане, безсъние, одеяло. Когато помолили участващите в експеримента да възпроизведат по памет някои от думите, болшинството добавяло думата „спя“, която изобщо не фигурирала в списъка, но всички били убедени, че тя се намира там.
Дори постъпващата информация да се запомня достоверно, в някои случаи тя все пак ще бъде изкривена.
В момента, когато стане изкривяването, започва процес на кодификация. Процесът на кодификацията позволява да се съхранява и след това да се възпроизвежда информация с по-голяма прецизност и икономия. Кодификацията е активен процес, включващ цялата система от умствената дейност на човека. С помощта на умения и стратегии нашия мозък реагира на нуждите и ценностите ни. Тези лични фактори, понякога до неузнаваемост променят информацията.