Най-добрия приятел на човека е кучето. А ние имахме огромен черен дог. Много възпитан и изключително умен. Любимото му занимание беше да стои на прозореца и да гледа на улицата.
Представяте ли си колко е голям дога? На него не му е нужно да се изправя на задните си лапи за да гледа през прозореца. Обикновено сядаше на перваза, поставяше главата си на дантелените завеси, които свиваше на топка, поставяше лапа до главата си и гледаше, какво става навън.
От другия вход съседката, възрастна жена, която много недовиждаше, всеки ден надничаше и странно какво ли толкова гледаше.
Била подала оплакване в милицията, че в този и този дом се укрива негърска жена без регистрация, която никъде не излиза и събира цени данни като наблюдава улицата.
Дойдоха от милицията да разберат случая. Падна голям смях. Момчетата се усмихваха и вдигаха ръце: „Нали разбирате, имаше сигнал, трябваше да проверим“.

Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.

Един американец вървял със своя приятел-индианец по улиците на Ню Йорк. Изведнъж индианеца възкликнал:
-Чувам щурче.
– Да не си полудял, – казал американецът, като огледал претъпканата с хора улица.
Наоколо сновели коли. Наблизо работили строители. Над главите им летели самолети.
– Но аз наистина чувам щурче, – настоявал индианеца.
Отишъл към близката цветна леха, намираща се пред причудлива сграда на някакво учреждение. Навел се, разтворил с ръце гъсто надиплените листа и показал на своя приятел щурче, което безгрижно свирело и се радвало на живота.
– Удивително,- казал американецът.- Навярно имаш фантастичен слух.
– О, не. Всичко зависи от това, как си настроен.
– Трудно ми е да повярвам.
– Ето погледни,- казал индианеца и разсипал по тротоара шепа монети.
Веднага някои от минувачите завъртели глава и бръкнали в джобовете си, за да проверят дали от тях не са изпаднали тези монети.
– Виждаш ли,- блеснали очите на индианеца,- всичко зависи от това, как си настроен.

Открити басейни има навсякъде и за никого не са изненада . Такива има дори в частните домове на хората. Но не вярвам да сте чували за басейн в средата на оживена улица.
В Ню Йорк вече втора година на улицата се появяват подобни
През горещите дни, които това лято не бяха малко, хората се спасяват от високите температури във водата.
Басейни могат да бъдат поставени насред улицата и всеки би могъл безплатно да  поплува в тях.
Те се правят от стари контейнери за боклук. Освен това лесно се преместват от едно място на друго.
Тази придобивка ще спести милиони на градската управа, които би вложила в стационарни басейни.
Необходимо е такива басейни да бъдат поставени на по-оживени места, където се събират повече хора.. Това ще помогне на хората от града по-леко да преживеят лятото.

Обикновено за поставянето на слънчеви батерии и вятърна турбина се използват по-особени места. Оказва се, че такива съоръжения ограничено могат да се впишат в градската среда. Например като навес над улица.
В италианския град Перуджа са намерили начин да получават електричество едва ли не от небето. В дадения случай се използват като източник на енергия слънцето и вятъра. Слънчевите батерии и вятърните турбини били поставени в пространството между покривите на домовете. Самата постановка покрива улицата над нея.
Според този проект някои улици на града ще бъдат снабдени със своеобразни покриви от „балдахин“. Тези „текстилни покриви“ ще бъдат насочени надолу по посока на минувачите, а отгоре ще бъдат поставени слънчеви батерии и вятърни турбини.
Първият „енергетичен“ покрив вече се е появил над пешеходната улица в Перуджа. Електричеството получено при този вид нови покриви ще се използва за осветяване на археологическите разкопки намиращи се близо до улицата и близката спирка на метрото.
Ако се покрие цялата улица със слънчеви батерии и вятърни турбини, живеещите на това място практически ще останат без слънчева светлина. За това архитектите са решили да покрият само малка част от улицата, около10 метра.
Не разбирам, защо слънчевите батерии и вятърните турбини не са поставени на покривите на къщите. Възможно е да се проявява някакъв по специфичен вкус за красота.