Американският предприемач Блейк Майкоски, по време на почивката си в Аржентина се сблъскал с факта, че много деца от бедни семейства ходат по улицата боси.
Така в него се зародила идеята, вместо да основава поредния благотворителен фонд, да организира предприятие за обувки. То ще произвежда традиционните латиноамерикански плетени сандали.
От началото на производство на този вид обувки 2006 г. Блейк се придържал строго към едно правило. За всеки продаден чифт обувки предприятието подарявало един чифт на дете от бедно семейство по целия свят.
До 2012 г. безплатни обувки са получили повече от един милион деца в 25 страни.

Полицията намерила пет годишно дете, момиченце, което живеело във фермата в Соликамския район, което знаело само да мучи и през зимата изобщо не излизало на улицата, защото нямало никакви дрехи.
Детето не е посещавало детска градина. По цял ден то било между кравите, а вместо с кукли си играело с угарки.
Интересното е, че детето не е сираче. То живее във фермата с майка си и втория си баща. Но методите им на възпитание били малко странни. Когато момиченцето им пречело, те го заключвали в килера.
Освен това майката и вторият й баща, които често посягали към бутилката, често биели детето. Те не се постарали да научат петгодишната си дъщеря да говори. Момиченцето подобно на крава мучало.
За непоносимите условия, в които живеело детето се обадил в полицията местен жител.
Момиченцето е изпратено в рехабилитационен център. Сега се адаптира към нормален човешки живот и усвоява необходимите навици.

На крайбрежната улица духаше студен вятър. А от другата страна на реката се виждаха много бягащи хора….
Вероятно разгонват пак някой митинг. Отново политика! Кога хората ще разберат, че ги манипулират? Умело се използва чувството за принадлежност към „стадото“, вярата в човека, който ще промени обстоятелствата или утвърждаване на идеалите на демокрацията.
Демокрация! Самата дума е направена от своята противоположност. В устата на обвинителите се превръща почти в ругатня.
Ако проследим историята на човечеството, ще забележим как хубавите идеи се извращават до неузнаваемост. Как хипнозата на правилните думи ни карат да не забелязваме най-очевидната лъжа.
От всички страни смятани за демократични, може би Швейцария има само това право. Страната се управлява от федерален съвет състоящ се от седем човека. Всички важни решения се приемат само чрез всенароден референдум. А у нас? Народът е като глупак в ръцете на политиците.
А хората вярват……. Вярват, че от тях нещо зависи. След като се убедят в поредната измама, осъзнават се, „чешат се по главата“, търсят виновните и … всичко започва отначало.
Властта е най-страшния наркотик. Жаждата за власт не може да се утоли. И избраните президенти, министър председатели, кметове… разкъсват страната на късове.
Не вярваха, че това ще дойде, нали всички гласуваме за мир и благоденствие…

На всяка улица на този невероятен град, на най-оживените площади и декоративни лабиринти от тихи алеи се пазят тайните на древната история, чрез разкриването, на която може да се достигне до необикновената съдба на Инсбрук.
Всеки маршрут през стария град, неизбежно води до уютен, заобиколен от цветя и зеленина площад Божнер Плац в центъра на който се издига величествен паметник, покрит с благороден зелен налеп от времето. Този паметник с фонтан в подножието е построен в края на 19 век Той бележи важно събитие в историята на Тирол, сливането с Австрийската федерация през 1363 г.
Херцог Рудолф IV, въплътен в бронз от Фридрих Шмит, гордо оглежда от високо своите владения. Ярък представител на Хабсбургската династия, младия потомък на херцога Албрехт от Австрия II, по време на краткия си живот и управление, значително променя не само съдбата на Австрия, но и нейните граници.
Той направил от Австрия автономна държава благодарение на хитро фалшифицирани документи, събрани в един единствен документ «Privilegium Maius», който потвърждава от постановления на римски и германски владетели неограничените привилегии на членовете на рода на Хабсбургите. Тези привилегии са му помогнали да убеди Маргарита Маулташ да се отрече от престола.
В резултата на това Тиролското графство, след не дълга съпротива на наследника на херцога на Бавария, на който била изплатена парична компенсация, влязло в състава на Австрийската империя.
Тирол, трайно прикрепен към Австрия, успял да запази манталитета си и неповторимия вид на криволичещите улици във своята вечна столица – Инсбрук.

Инсбрук е вълшебен град сред тиролските планини. На една малка улица  на херцог Фридрих има много архитектурни паметници, в които всяка тухла може да разкаже интересна история.
Особено интересна е сградата Helblinghaus. Името и идва от Себастиян Хелблинг – собственик на малко кафене., намиращо се на първия етаж на този удивителен дом от 19 век.
Сега в сградата има множество апартаменти. Представете си колко ще струва там един квадратен метър! На първият етаж се продават луксозни бутици.
Външно сградата е украсена с ангели, листа, цветя и интересни корнизи.