В селището Рование, в Лапландия, семейство държи в дома си елен, който се смята за куче и се храни на масата заедно със стопаните си.
Никой не е дресирал животното. Еленът обича да общува с хората от малък. Сега яде на масата с другите, спи на кревата и гледа телевизия.
Обикновено такива животни не обичат да ги докосват. Те не харесват, когато има голяма тълпа от хора.
Но този елен е по-различен. Той е приветлив и се смята за куче.
След като елена пораснал му построили отделно жилище и го пускали понякога в къщата. Елена е доволен от тези изменения.
Той обича да се забавлява на улицата и се радва на пускането с шейни.
По-рано в САЩ приспали елен, заради прекомерната му любов към хората.

Една жена си вървеше по улицата и видя наблизо маса с добре подредени книги. Тя обичаше много да чете и започна да разглежда изложената литература. От пръв поглед разбра, че изложените книги са с православна християнска тематика.
По това време, продавачката разговаряше с друга жена. Нашата позната неволно се заслуша в разговора и остана изумена от няколко изказвания на продавачката.
Тя не издържа и се намеси в разговора:
– Какво говорите? В Библията не е така написано!
Продавачката бързо реагира и каза на другата жена:
– Не слушайте тази жена. Тя е сектантка. Само сектантите знаят Библията.

Веднъж един ученик попитал учителя си:
– Кажете ми, учителю, защо в живота се редуват успех със загуба? Ту бяло, ту черно? И това става постоянно.
– Ти казваш, след бялото идва черното?
– Да, – потвърдил ученикът.
– Ела с мен! – поканил го учителят.
– Къде? – любопитството на младежа надделяло и той последвал стария си учител.
Те излезли на улицата. На небето сияела дъга нюансите, на която преминавали плавно едни в други.
И тогава ученикът разбрал и прозрял истината.
Животът не е само бяло и черно. В него има множество отенъци, които се преливат едни в други, за да се разкрие красотата и смисъла на този живот.

Влязъл мъж с момче в бръснарницата. Подстригали го, а после той казал:
– Докато подстрижете момчето ще отскоча до магазина.
Момчето било подстригано, но мъжът още не идвал. След като минало доста време фризьорът се обърнали към  детето:
– Кога ще дойде баща ти?
– Той не ми е баща.
– Как така? – попитал смаян фризьорът.
– Просто този чичко ме видя на улицата, дойде при мен и ме попита: „Момче искаш ли да се подстрижеш безплатно“?

Когато Бог попита Каин:

– Къде е брат ти?

Той му каза:

– Не зная; нима съм пазач на брат си?

И ти можеш да кажеш така. Можеш да станеш един от многото, които не забелязват глада и отчаянието по улиците. Но можеш да кажеш и друго:

– Зная какво е да бъдеш там на улицата. Аз съм „пазач на брат си“ и негов закрилник, за това трябва да направя нещо за него.

И когато застанеш един ден пред Бога и Той те попита:

– Къде е брат ти?

Ти да отговориш:

– Брат ми се храни в кухнята на нашата църква, спи на дюшек в салона на църквата, грее се в студените зимни нощи с топлина, за която похарчихме последните си стотинки….

Тогава Бог ще се усмихне и ще каже:

– Добри и верни слуго, над малкото си бил верен, над много ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.