В продължение на 13 години Раби бил поразен от тежка болест. И болестта и изцелението не станали случайно.
Веднъж на улицата водели теленце за клане. Когато Раби почти се изравнил с водещият теленцето, животното се отскубнало и изтичало при Раби с жален рев, скрило главата си в полите на дрехата му и го молело да се застъпи за него. Но Раби изпъдил теленцето и казал:
– Върви, където те водят, ти за това си създадено!
– Той няма милост, – чул се от небето глас, – нека сам изпита страдание.
И в същия момент Раби бил поразен тежко, той получил недъг.
Изцелението станало така. Почиствайки къщата, прислужницата намерила издъхнал пор и смятала да изхвърли малкото животно заедно с боклука. Виждайки това Раби завикал:
– Остави го! Милостта на Господа е над всяко творение.
Тогава от небето се чул глас:
– Той се смили, да се смилим и ние над него.

На улицата към млад мъж пристъпва симпатична жена.
– Извинете, – усмихва му се тя, – струва ми се, че вие сте баща на едно от моите деца…
Мъжът изпадна в шок. На лицето му бе изписан ужас и удивление.
– Аз? – това бе единственото, което можа да се откъсне от пресъхналото му гърло.
– Успокойте се, – каза жената. – Аз съм учителка.

В селището Рование, в Лапландия, семейство държи в дома си елен, който се смята за куче и се храни на масата заедно със стопаните си.
Никой не е дресирал животното. Еленът обича да общува с хората от малък. Сега яде на масата с другите, спи на кревата и гледа телевизия.
Обикновено такива животни не обичат да ги докосват. Те не харесват, когато има голяма тълпа от хора.
Но този елен е по-различен. Той е приветлив и се смята за куче.
След като елена пораснал му построили отделно жилище и го пускали понякога в къщата. Елена е доволен от тези изменения.
Той обича да се забавлява на улицата и се радва на пускането с шейни.
По-рано в САЩ приспали елен, заради прекомерната му любов към хората.

Една жена си вървеше по улицата и видя наблизо маса с добре подредени книги. Тя обичаше много да чете и започна да разглежда изложената литература. От пръв поглед разбра, че изложените книги са с православна християнска тематика.
По това време, продавачката разговаряше с друга жена. Нашата позната неволно се заслуша в разговора и остана изумена от няколко изказвания на продавачката.
Тя не издържа и се намеси в разговора:
– Какво говорите? В Библията не е така написано!
Продавачката бързо реагира и каза на другата жена:
– Не слушайте тази жена. Тя е сектантка. Само сектантите знаят Библията.

Веднъж един ученик попитал учителя си:
– Кажете ми, учителю, защо в живота се редуват успех със загуба? Ту бяло, ту черно? И това става постоянно.
– Ти казваш, след бялото идва черното?
– Да, – потвърдил ученикът.
– Ела с мен! – поканил го учителят.
– Къде? – любопитството на младежа надделяло и той последвал стария си учител.
Те излезли на улицата. На небето сияела дъга нюансите, на която преминавали плавно едни в други.
И тогава ученикът разбрал и прозрял истината.
Животът не е само бяло и черно. В него има множество отенъци, които се преливат едни в други, за да се разкрие красотата и смисъла на този живот.