При много народи съществува забрана за изговаряне името на умрял човек, поради опасения, че по този начин ще бъде извикан неговия дух или призрак.
Вместо оригиналното име произнасяли някоя неутрална негова характеристика или му давали друго име, както в африканското племе масаи.
При южноамериканските индианци гуахиро всеки произнесъл името на мъртвец, понася смъртно наказание.
В някои австралийски аборигени това табу е толкова силно, че даже живите адаши трябвало да сменат името си.
От уважение към обичаите на местните жители в началото на много австралийски филми и телевизионни програми има предупреждение, че зрителите могат да видят изображение или да чуят гласа на мъртвите.

С пари можеш да купиш жилище, но не дом,
С пари можеш да купиш часовник, но не и време.
С пари можеш да си купиш легло, но не и спокойствие.
С пари можеш да си купиш книга, но не и култура.
С пари можеш да си купиш лекар, но не и здраве.
С пари можеш да си купиш положение, но не и уважение.
С пари можеш да си купиш кръв, но не и живот.
С пари можеш да си купиш секс, но не и любов.

В едно село се готвели за голяма сватба. Богатата невеста била от съседното село.
Между гостите и роднините имало човек, който си правел сметка да извлече полза от предстоящото събитие.

Отишъл при близките на младоженеца и започнал да ги мъмри, че закъснявали навсякъде, не следвали никакви правила и така ще създадат неприятности на булката. Те си помислили, че той е почетен гост на булката и веднага му дали пари, за да се корегират нередностите по организацията.
След това отишъл при близките на булката и ги обвинил, че не оказват необходимото уважение. Цяла драма направил, за да получи пари и от тях.
Тази игра продължила доста дълго и този човек посъбрал доста пари. Накрая на сватбената церемония  никой не могъл да го открие, оказало се, че никой не го е канил. Той бил си отишъл.
Нашият свят прилича на този неканен гост, дошъл на сватбеното тържество.
Женихът е Бог, а невястата е нашата душа. Когато човек осъзнае същноста на света, той изведнъж губи значението си за него и изчезва като героя от тази история.

Два от четири брака завършват с развод, според сегашната статистика, но всяка статистика остарява с времето и то много бързо. Дори не е нужно да е гледаме, за да установим, че разводите се увеличават, а сключването на бракове намалява. Вземете, който и да е вход на жилищен блок и ще видите, че в него живее поне един разведен или самотна майка, която отглежда детето си.
Нима това се е превърнало в норма? Хубавото е, че днес има още хора, които не са готови за такива „дръзки“ промени и идеята за създаване на семейство съвсем не е погребана.
Неотдавна ме шокира фрапираща новост. В германския парламент се разглеждал законопроект според, който брака в Германия автоматически се разтрогвал след седем години и можел да се възстанови само при съгласие на двете страни. Не знам каква е била съдбата на този закон, но мисля, че е твърде смел за нашето общество, дори мога да кажа абсурден. Защо ще се създава нещо, което няма бъдеще? Ами децата? Нима те могат да се заличат?
Блудството и прелюбодействието, разрушават семейството и това се култивира от средствата за масова информация.
Една жена скоро ми натрапваше мнението си, че ако двама души не се разведат, те живеят заедно заради собствената си инертност и малодушие. Нима здравите семейства са станали бяла врана в нашето общество? Не се лъжете хора, това още не е загубена кауза. Всичко зависи от нас.
Щастливият брак не е, когато след седем години съпружески живот ти пеят романси под балкона, а когато чувстваш всяка минута дълбокото уважение на съпруга към теб.